Още година чакане: вторите 8 F-16 за България се бавят

България вероятно ще трябва да изчака по-дълго от очакваното за втория пакет от новите изтребители F-16 Block 70. Забавянето може да достигне около една година, като причината не е свързана с политически решения или промени в договора, а с чисто индустриален проблем — производителят все още не успява да достигне планирания производствен капацитет. Това стана ясно от изявление на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов по време на годишната конференция на началника на отбраната, на която беше представен анализът за състоянието на въоръжените сили през 2025 година.

Производството не смогва, графикът се измества

Първоначалните планове са предвиждали производствен темп от около четири самолета месечно, но реално към момента се произвеждат приблизително три. Макар разликата да изглежда малка, при натоварена линия за международни поръчки това води до сериозни измествания във времето и засяга всички клиенти на програмата F-16 Block 70, включително България.

В резултат на това Министерството на отбраната вече води разговори за предоговаряне на плащанията. Идеята е през тази година да бъдат платени приблизително половината от първоначално планираните средства, именно защото доставките ще се изместят напред във времето. Според министъра липсата на редовен държавен бюджет може да създаде допълнителни затруднения не само за самолетите, но и за други ключови модернизационни програми като бойните машини „Страйкър“.

Какво всъщност получава България като технология

F-16 Block 70 е най-новата производствена версия на платформата и включва технологии, които доближават възможностите ѝ до тези на много по-скъпи самолети от пето поколение. Един от ключовите елементи е радарът AN/APG-83 с активна фазирана антенна решетка (AESA), който позволява едновременно проследяване на множество цели и значително по-добра устойчивост срещу електронни смущения.

Самолетът използва двигателя F110-GE-129 с тяга около 29 000 паунда, което се равнява на приблизително 129 килонютона. Максималното излетно тегло достига близо 22 тона, а максималната скорост е около Mach 2 в зависимост от конфигурацията. Тези параметри не са просто сухи технически числа — те определят реалните бойни способности и възможността самолетът да изпълнява задачи съвместно със съюзниците от НАТО.

Първият български пакет включва общо осем самолета — шест едноместни и два двуместни, като първата машина пристигна в България през април 2025 година и бяха официално представени в авиобаза „Граф Игнатиево“. Вторият договор, подписан през 2022 година, също е за осем самолета, които по първоначален план трябваше да бъдат доставени до края на 2027 година.

Европейските пари и надпреварата за доставки

Паралелно с темата за самолетите стои и въпросът за финансирането на модернизацията. България разчита и на европейския инструмент SAFE, който е част от по-широка програма на Европейския съюз за мобилизиране на средства за отбрана в размер на около 150 милиарда евро. За страната ни се обсъжда заемно споразумение на стойност 3,26 милиарда евро, като част от средствата може да бъдат предоставени авансово — приблизително 15% от сумата.

Тук има и стратегически момент — държавите, които първи сключат договори с производителите, получават и по-ранни позиции в графиците за доставка. Именно затова министърът предупреди, че забавянето на решенията може да остави България „на опашката“, докато други държави ускоряват модернизацията си.

Модернизацията започна, но изходната точка е трудна

Общата оценка на състоянието на въоръжените сили за 2025 година е, че армията изпълнява своите задачи и се наблюдава известен напредък в окомплектоването и модернизацията. В същото време България все още разполага с голямо количество стара съветска техника, която е морално и технологично остаряла и практически не се използва в съвременни армии.

Кадровият недостиг остава проблем, макар че през последната година некомплектът е намалял с около два процента. Необходимостта от нова инфраструктура за самолети, кораби и системи за противовъздушна отбрана също остава сериозно предизвикателство. Затова е разработен проект за постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 3,5% от брутния вътрешен продукт до 2030 година — цел, която обаче ще зависи от стабилността на бъдещо редовно управление.

Въпреки забавянето на вторите F-16, модернизацията на българската армия вече е започнала и процесът изглежда необратим. Въпросът вече не е дали ще се случи, а колко бързо страната ще успее да навакса изоставането от последните десетилетия.