Пикът на яркия метеорен поток Орионид наближава: как да видим падащите звезди

Тази вечер метеорният поток Орионид ще достигне пика си на активност и метеорите, често наричани падащи звезди, ще бъдат видими с невъоръжено око. Метеорният поток е заобиколен от едни от най-ярките звезди, създавайки зрелищна гледка за наблюдение.

Орионидите са вторият метеорен поток през октомври и се смятат за един от най-красивите метеорни потоци на годината. Според НАСА, Орионидите са известни със своята яркост и скорост. Тези метеори се движат бързо, навлизайки в земната атмосфера със скорост от около 66 километра в секунда.

Освен това, бързите метеори могат да оставят след себе си светещи „следи“ (горещи фрагменти от метеора), които траят от няколко секунди до няколко минути. Понякога те могат да се превърнат и в огнени топки: когато наблюдавате метеорния поток Орионид, си струва да обърнете внимание на дългите светлинни проблясъци в небето.

Орионидите са заобиколени и от едни от най-ярките звезди в нощното небе, които създават зрелищен фон за тези метеори.

Метеорите се образуват от останки от кометни частици и астероидни отломки. Докато кометите обикалят около Слънцето, прахът, който отделят, постепенно се разпръсква, образувайки следа от прах около орбитите им. Всяка година Земята преминава през тази следа от отломки, което позволява на частиците да се сблъскат с нашата атмосфера, където се разпадат, създавайки огнени и цветни ивици в небето.

Космическите отломки, които съставляват Орионидите, идват от кометата 1P/Халей. Всеки път, когато Халей се завръща във вътрешната част на Слънчевата система, ядрото ѝ изхвърля лед и скален прах в космоса. Праховите зърна в крайна сметка се превръщат в Ориониди през октомври и в Ета Аквариди през май, когато се сблъскват със земната атмосфера.

Халеевата комета прави една обиколка около Слънцето на всеки 76 години. Халеевата комета е видяна за последно от случайни наблюдатели през 1986 г. Халеевата комета няма да се завърне във вътрешната част на Слънчевата система до 2061 г.

Радиантът на Орионидите — точката в небето, от която изглежда излизат метеорите, е съзвездието Орион. Тук е важно да се отбележи, че съзвездието, на което е кръстен метеорният поток, служи само за да помогне на наблюдателите да идентифицират кой поток виждат в дадена нощ. Самото съзвездие не е източникът на метеорите.

Така че, не е нужно само да гледате към съзвездието Орион, за да видите Орионидите — те са видими по цялото нощно небе. Орионидите могат да се видят както в северното, така и в южното полукълбо след полунощ. Струва си да намерите място за наблюдение на небето далеч от града, за да се отървете от светлинния шум. За по-малко от 30 минути на тъмно очите ви ще се адаптират и метеорите ще станат по-лесни за виждане.

През първата половина на октомври в небето можеха да се видят метеори от метеорния поток Дракониди, кръстен на съзвездието Дракон. 

Освен това, в нощта на 7 октомври на небето се появи Суперлуна — пълна Луна, която е най-близо до Земята и визуално изглежда малко по-голяма и много по-ярка от обикновено.