Плановете на ЕС за AI експанзия будят притеснения

“Изкуствен интелект“. Тази фраза в последните няколко години превъзбужда инвеститорите на Уолстрийт и отваря портфейлите им. До момента технологията не е успяла да убеди как ще помогне на хората и на човечеството, като цяло. За същите тези инвеститори, намерението на дадена компания да използва AI инструменти в операциите си е знак, че тя ще оптимизира разходите си и максимизира печалбите. Което е добре. За инвеститорите и висшия мениджмънт на дадената компания. Но не и за служителите, които ще бъдат съкратени заради това, че са станали вече ненужни. И това не е единствената скрита тайна на възхода на изкуствения интелект.

В пространен материал от вчера на страниците на CNBC бива отправен критичен поглед към плановете на ЕС за AI експанзия. Защото тя идва на цена, която няма да бъда плащана от инвеститори или висши мениджъри. А от обикновените хора, живеещи в близост до гладните за енергия и жадни за вода центрове за данни.

Изданието привежда, че около една трета от европейското население днес живее в райони, характеризиращи се с постоянен „воден стрес“ – райони, в които водните ресурси са оскъдни. И за съжаление, в повечето случаи, политиците – регионални или не, са на страната на AI компаниите. Брюксел и американските компании имат сериозни намерения за райони в южна Европа – Гърция и Испания – известни с водния стрес, на който са подложени от години. Amazon, Microsoft, Meta – всички те инвестират милиони за дейта центрове в Испания. Google възнамерява да открие три нови локации в областта Атика в Гърция.

Липса на интегрирано мислене от вземащите политически решения. Това, според Кевин Грекч от университета в Оксфорд е причината за планирането на подобни мощности в различни европейски райони, подложени на силен воден стрес.

„Изкуствен интелект“ е магическата фраза, за която всички говорят днес“, коментира Грекч. „Националните и регионални политици искат да вземат своето тук и го правят да звучи сякаш инвестират в бъдещето. Главно в създаването на няколко работни места. А устойчивостта бива оставена на задно място“. Той припомня, че по правило центровете за данни се строят в райони със сух или полусух климат. Но тези райони страдат също така от недостиг на вода и засушаване.

Но голяма част от политиците в Брюксел имат свое мнение. Така например говорител на ЕК обяснява, че политиките на EuroHPC JU (European High Performance Computing Joint Initiative) спазват строги критерии. Такива, които приоритизират енергийната ефективност и екологичната устойчивост. „Зелената компютъризация ще бъде преследвана чрез суперкомпютри, оптимизирани за изкуствен интелект. Използвайки техники за динамично запазване на водата, техники за повторно използване и рециклиране на енергията“. Като пример за технология, опазваща средата се дава суперкомпютъра в Юлих, Германия.

Все повече хора осъзнават обаче опасностите, идващи с новата AI реалност.

Това се случва например в Арагон, Испания – район, който е известен с водния стрес, на който е подложен. Там Amazon възнамерява да открие три нови мощности, заявявайки как ще открие хиляди работни места. Но това среща вече съпротивата на местните фермери и еколози. Кълъм, Англия, е друг регион, в който изграждането на центрове за данни буди негодувание. Малкото градче в Оксфордшър е избрано за първата от планираните от Лондон т.нар. „AI зони на растеж“. В близост до него е построен първият в страната за последните 30 години воден резервоар.

Когато става дума за нещата, които компаниите не говорят са ресурсите, които тези центрове използват непряко. Ник Крафт от Eurasia Group коментира, че когато тези компании дискутират с местните използването на ресурсите, те говорят за прякото използване на ресурси. Водата използвана за охлаждане от центровете.

„Независимо, че повече от половината от водния отпечатък се пренася извън самата локация. За генериране на енергия и производството на полупроводници“, пише в имейл до CNBC Крафт. А има и една далеч по-голяма опасност за местната природа и хората. Става дума за т.нар. Pfas газове. Те се използват за предпазването на продукти от ръжда, вода или омазняване. В репортаж от началото на този месец в The Guardian се обяснява, че по начало компаниите не са задължени да докладват изпусканите Pfas газове. А какво пише Европейската агенция по опазване на околната среда за този вид газове?

„Състоящата се от повече от 4700 химикала група на перфлуорираните и полифлуорираните алкилни вещества (PFAS) включва широко използвани изкуствени химикали, които се натрупват с времето в човешкия организъм и в околната среда. Тези вещества са известни като „вечни химикали“, защото са изключително устойчиви в околната среда и в човешкия организъм. Те могат да причинят здравни проблеми като увреждания на черния дроб, заболявания на щитовидната жлеза, затлъстяване, репродуктивни проблеми и рак“. Но не е само в Европа, където местни общности се надигат в протест на подобни планове, докато местните политици нехаят.

Отново Guardian, в репортаж от тази седмица, ни разказват за протеста на хората в Тусон, Аризона, срещу изграждането на огромен такъв център. В случая, местните политици тихомълком продават огромен парцел в близост до градските части на AI компания. Но не всички политици са еднакви. Добрите примери идват от Нидерландия и Ирландия.

През 2022 Meta се отказва от плановете си да строи огромен център за данни край Зееволде под натиска на местни екоактивисти. Ирландия, където големите американски техногиганти имат представителства, отдавна е известна с построените дейта центрове. Но напоследък те срещат съпротивата, както на активисти, така и на местни политици. И двете държави официално наложиха забрана за изграждане на нови AI мощности на своите територии за следващите години.

И когато се смеете на поредното видео в YouTube, генерирано чрез Sora, които напълниха мрежата в последните две седмици, не забравяйте на каква цена идва. Все още ли ви е смешно?