Повредите по подводните кабели в Европа се смятат за некомпетентност, а не за саботаж от страна на Русия

Американските и европейските разузнавателни служби стигнаха до извода, че неотдавнашните скъсвания на подводните кабели в европейски води са били причинени от морски инциденти, а не от руски саботаж. Това съобщиха представители на разузнавателните служби на трите държави, участващи в разследването на инциденти, свързани с повреди на критична подводна инфраструктура.

Поредицата от инциденти първоначално породи опасения, че Русия се е насочила към подводната инфраструктура като част от хибридна кампания срещу Европа. Тя дори доведе до засилени мерки за сигурност – НАТО обяви нови патрулни и разузнавателни операции в Балтийско море.

Въпреки това разследванията, в които участваха САЩ и шест европейски разузнавателни агенции, не откриха доказателства, че търговските кораби умишлено са повредили подводните системи по указания начин. Събраните данни, включително прихванатите комуникации и друга класифицирана информация, сочат за инциденти, причинени от неопитни екипажи на лошо поддържани кораби.

През последните 18 месеца са станали три големи инцидента с кораби, пътуващи към или от руски пристанища. В последния случай финландските власти задържаха танкера Eagle S по подозрение, че е повредил подводен кабел между Финландия и Естония. По-рано контейнеровозът NewnewPolar Bear повреди газопровод във Финския залив, а китайският кораб Yi Peng 3 скъса два комуникационни кабела в шведски води.

Въпреки първоначалните подозрения служителите на западните разузнавателни служби твърдят, че има „ясни обяснения“ за случилото се, като посочват вероятността от инциденти. В същото време някои експерти и критици на Русия продължават да настояват на версията за умишлен саботаж.

Пека Товери, бивш ръководител на финландското военно разузнаване, а сега член на Европейския парламент, смята тези инциденти за „типична хибридна операция“ на Москва. Според него липсата на преки доказателства е част от стратегия, която да направи възможно отричането на участието.

Въпреки това НАТО засилва патрулите в Балтийско море. Генералният секретар на Алианса Марк Рюте обяви плановете си да разположи фрегати, самолети, подводни сонди и малък флот от морски дронове за откриване на подводни саботажи.

Европейските служители по сигурността заявиха, че главната разузнавателна служба на Финландия е съгласна със западните си колеги, че случаят от 25-ти декември изглежда е бил инцидент, макар да предупредиха, че е невъзможно да се изключи руската роля.

Говорителка на Националното бюро за разследване на Финландия, което води разследването на Eagle S, заяви, че:

„проверката на бюрото все още е в процес на изпълнение и е твърде рано да се правят окончателни заключения за причините или комбинациите за нанесените щети“.

Съществуват и причини да се питаме защо Русия би рискувала да се насочи към подводните системи във водните пътища, които сега са заобиколени от страни членки на НАТО. Това би могло да застраши контрабандата на петрол, на която Русия разчита за финансиране на войната в Украйна, и евентуално да провокира по-агресивни усилия от страна на западните правителства да пресекат пътя на Русия към Северния Атлантик.