Притесненията на Гил Прат относно роботите на бъдещето

Гил Прат, програмен мениджър на DARPA Robotics Challenge е вероятно най-големия експерт в роботиката във военните среди. Последното издание на съревнованието изследваше възможностите на днешните роботи да се справят в извънредни ситуации като тази във Фукушима чрез изграждането на симулация на подобна ситуация в Калифорния.

Дали Прат подобно на други смята, че растежа на изследванията в областта на роботиката трябва да бъде забавен с цел решение на проблеми, които може да предизвикат немислимото, а причина за това да са роботите? Съвсем не. Напротив, точно заради ползата на подобни проекти като изследваните от DARPA Robotics Challenge – използването на роботи вместо хора в извънредни ситуации като тази във Фукушима – роботиката трябва да продължи своя устрем. Но има доста предизвикателства пред изпълнението на целта в завършен вид – като например комуникацията в райони на бедствия, в които връзките са засегнати или терена и средата не позволяват нормалния обмен на данни. Безпроблемното придвижване на машините, независимо от пречките в райони с разрушения също е такъв проблем. А какви са страховете на Прат, свързани с общото състояние на роботите?

Една такава опасност се явява облакът.

Притеснява ли се Прат от възможността някога в бъдещето, когато интелигентността на роботите и обработката на данни, осъществявана от тях ще е в облака, че качен към един робот зловреден код да повлияе на цяла серия комерсиални роботи, което да причини немислимото.

„Притеснявам се за всяка една инсталирана система. Без значение, дали е военна или цивилна. Все още имаме неразрешен проблем със сигурността. Голямото предимство на това да разполагаш с роботи, които могат да комуникират един с друг и да разчиташ на облака за тяхната интелигентност е това, че те могат да споделят. Веднъж научила се една машина как да хване нещо, изведнъж всички други усвояват това умение. Това е положителната страна“, обяснява пред DefenceOne Прат.

„Отрицателната страна на всичко това е, че когато зловреден код инфектира една машина, то тогава всички се заразяват. Това може да е ужасно. Знам, че DARPA работят това да не се случи, как да разбият ефектите на средата на софтуерна монокултура, така че всички системи да не са същите“.

Всичко това обаче, според Прат се отнася по-скоро до бъдещето. Засега цените на тези машини са прекалено високи, за да могат да получат широко разпространение, ефективността им трябва да се повиши и да станат по-надеждни.

Потенциална заплаха идва и от другаде по отношение на бъдещите роботи. „Как ще защитим информацията, която роботът поема – не в бедствие – в други области на живота? Роботите имат зрение. Бих се радвал да има машина, която да се грижи за мен, когато остарея, но не бих искал цялата тази информация, всичко, което роботът вижда, да бъде публично достояние. Как да предотвратим това? Не знам“, заявява Прат. Това, според него обаче не е въпрос от областта на роботиката, а засяга специалистите по информационни технологии.

„Опасността не е в краката. Тя е в камерата и микрофона. Ние сме роботът. Ние носим телефоните си навсякъде, до най-лошите места, за които може да се сетите и вярваме на непознат да проверява софтуера, за да е сигурен, че няма зловреден софтуер в него. Съществува прекалено много доверие“, обяснява той. За Прат проблема е защитата на тези данни, независимо, дали говорим за телефон, робот или лаптоп. „Решим ли този проблем за телефоните и лаптопите, решаваме го и за роботите“, завършва Прат.