Пробив в биоинженерството 100 пъти повишава чувствителността за откриване на ДНК

Откриването на ДНК играе важна роля в биоинженерството. Учените се стремят да разработят високочувствителни методи, които могат да откриват целева ДНК при много ниски концентрации. Изследователи от Масачузетския университет в Амхърст са направили значителен пробив в тази област. Техният метод увеличава 100 пъти чувствителността на откриването на ДНК и позволява ДНК да бъде изучавана и наблюдавана в различни области на науката и медицината.

С традиционните методи за откриване учените на практика „търсят игла в купа сено“. В пробата често се срещат множество нецелеви ДНК молекули, които могат да повлияят на резултатите.

При новия метод изследваната проба се поставя в електрическо поле, което се променя с течение на времето. Това кара ДНК в пробата да „танцува“. Когато ДНК се движи, тя създава определени осцилации и вибрации. Изследователите могат да разчитат тези вибрации и да установят дали пробата съдържа специфичната ДНК, която търсят. Този метод може да открие целевата ДНК, дори ако тя е в много ниска концентрация, и да я разграничи от други видове ДНК.

Технологията може да ускори откриването на заболявания. Тъй като методът е много чувствителен, диагнозата може да бъде поставена на по-ранен етап от развитието на заболяването.

Освен това този метод отнема минути, а не дни, седмици или месеци, тъй като е изцяло електрически. Когато се постави диагноза, биопсичната проба се замразява и след това се изпраща в лаборатория за обработка, която може да отнеме до два месеца. Почти мигновените резултати от новия метод означават, че при лечението не се налага да се чака лабораторната обработка.

Друго предимство е преносимостта. Устройството е с размери, подобни на тези на уред за измерване на кръвната захар. То може да се използва на места, където ресурсите са ограничени. Например в отдалечени общини, където лекар идва само в определени часове.

Наномеханоелектричният подход може да бъде интегриран и с други биоинженерни технологии, като CRISPR, за изясняване на сигналните пътища на нуклеиновите киселини, разбиране на механизмите на заболяванията, идентифициране на нови лекарствени цели и създаване на персонализирани стратегии за лечение, включително терапии, насочени към РНК.