Проблемите с NFT

NFT са на мода както сред любителите на криптовалутите, така и сред колекционерите, да не говорим за тези, които обичат да опитат късмета си в най-новите технологии. Въпреки това, както при всички нови неща, има риск при NFT, който може да превърне и най-модерната технология в пълна катастрофа. Вече не са малко примерите с кризи и проблеми, свързани точно с NFT.

Какво всъщност е NFT?

NFT е незаменим токен, който съществува само в цифрова форма. Подобно на криптовалутата – с която е доста тясно свързан – записът на собствеността на NFT се съхранява в блокчейн и дигитален регистър.

За разлика от криптовалутата обаче, NFT-тата са единствени по рода си: тоест те не са взаимозаменяеми един с друг. Това прави всеки NFT уникален, за разлика от криптовалутите, при които всяка единица или монета може да бъде обменена за друга – почти същото важи и за валутите от реалния свят.

Тъй като NFT са уникални, това ги прави лош начин на обмен: силата на валутите се крие в това, че всяка една може да бъде обменена за всяка друга от същия вид. Ако имате две банкноти от по един долар в джоба си и купите пакет дъвка, която струва 1 долар, можете да я платите с всяка банкнота, не е като продавачът в магазина да откаже едната, но да приеме другата.

Това, което прави NFT непривлекателни като валута, обаче ги прави много интересни за колекционерите. В края на краищата, ако нещо е единствено по рода си, трябва да има някой, който иска да го притежава. Няма значение дали е рядка монета или дори ограничено издание на популярна видео игра: рядкостта може да направи всичко, така че да го пожелаете.

В крайна сметка се получава нещо като ефекта на захарния памук. Изглежда голямо и красиво, но като го изконсумираш си оставаш все така гладен, само дето вече ти е станало много вкусно и искаш още от същото. Така и придобиването на  NFT-та ти дава приятното усещане за уникално притежание, ама е само усещане, не реалност.   

Да „притежаваш“ NFT

NFT-тата обаче имат една странна особеност: не може да се притежават напълно. Например, ако някой даде 8 милиона долара за най-рядката пощенска марка в света, ще притежава малкото парче хартия. Ще бъде в стъклена витрина с контролирана температура в библиотеката на голямо имение, което се предполага, че притежават колекционерите милионери.

Това е в рязък контраст с NFT-тата. Например малайзийският бизнесмен Сина Естави купи първия туит на основателя на Twitter Джак Дорси за почти 3 милиона долара. Ето копие от този туит.

Сега, не е като да имаме няколко милиона долара и да сме купил туита или лиценз за ползване от г-н Естави. Просто копирахме туита и след това го качихме тук. Всеки може да направи същото: просто щракате с десния бутон на мишката, натискате „Запазване на изображението“ и сте горд собственик на лошо написан туит. Не нарушавате никакви закони или нещо подобно.

Доказано луд

Това е така, защото г-н Естави всъщност не притежава туита, той притежава сертификат за автентичност, който гласи, че той е собственик на туита. От гледна точка на реалния свят това е като да купите нотариалния акт за къща, но не и самата къща – и сте платили толкова за нотариалния акт, колкото струва къщата.

Технически, NFT–тата са защитени с авторски права. Хари Рихт, адвокат от Ню Йорк, казва, че „по подразбиране авторът на NFT запазва всички изключителни права, включително правото да създава копия на произведението, а купувачът на NFT печели право да показват или продават това конкретно NFT.“ Според г-н Рихт авторът също има право да преследва хора, които нарушават това авторско право.

Друг адвокат, Макс Дилендорф, отново от Ню Йорк, казва почти същото, но подчертава по-специално, че интелектуалната собственост върху NFT е „договорен въпрос, в зависимост от платформата“, от която купувате NFT. Различните платформи имат различни правила относно авторските права.

Според документ от кипърската адвокатска кантора G.C. Hadjikyprianou същите проблеми съществуват в ЕС, така че няма голяма разлика от другата страна на Атлантическия океан.

Съдебните дела обаче са малко и рядко. Наскоро Slate публикува статия, в която разглежда всички измамни действия, които хората са извършили с тези токени и досега никой не е осъден.

Например, привидно нищо не ви пречи да копирате изображение от Bored Ape Yacht Club, клуб от собственици на NFT-та, който включва известни милионери като Пост Малоун или Джими Фалън. Не сте част от клуба, но можете да натриете носа на някои от богаташите, което е забавно.

Това изображение е взето например от сайта на Bored Ape Yacht Club. Разбира се, те може да се ядосат, но не могат да направят много, освен да се оплачат в Twitter.

Бележка на редактора: Разбира се, изображенията са защитени с авторски права, независимо дали са NFT-та или не, но тъй като изображението е включено в тази статия, за да се коментира самото изображение, а не с друга цел, това се счита за честна употреба.

Всъщност една предприемчива душа дори създаде NFT Bay – очевидно с препратка към сайта за торент The Pirate Bay – където можете да качвате и изтегляте каквито NFT файлове искате. Едва ли собствениците на NFT са развълнувани от този факт, но поради липсата на правна рамка, те не могат да направят много, за да спрат това.

Подсигуряване на несигурното

Не само хората, които се възползват от вманиачаването по NFT-та, съсипват забавлението на феновете, но също така има някои основателни опасения за сигурността, когато става въпрос за цифровите токени, проблеми, заради които бяха забранени от Steam, например.

Vice публикува история за NFT платформа, която е била хакната по някакъв начин. Не е ясно дали самият сайт е бил несигурен или въпросните потребители са се объркали, но резултатът е, че NFT-та на стойност милиони долари са били откраднати. (Кражба ли е, ако никога не са били притежавани?)

Има обаче втори проблем, който е по-сериозен, но страшно забавен. The Verge навлиза в много повече подробности. Оказва се, че сертификатът за автентичност не е точно сертификат, а връзка към запис на дадената покупка. Ако сървърът, към който сочат връзките падне, доказателството за собственост изчезва и няма как да се получи обратно.

Всъщност има хора, които са вложили милиони в дигитален актив, който е само на една грешка разстояние в сървъра от пълно унищожение. Въпреки че не сме финансови експерти — фактът, че сме автори на технологии статии е доказателство за това — да поверите богатството си на някой некадърен сървърен техник, изглежда като безотговорно управление на собствени средства.

Да обобщим най-важното

NFT-тата изглеждат повече като членска карта, отколкото като нещо друго. Притежаването на такъв токен е като значка, че принадлежите към група. Може би само няколко души наистина искат да споделят конкретно произведение на изкуството, но в голямата си част се разчува за  хора, които искат да покажат, че имат пари за харчене – крайната цел на забележителното консуматорство през последните годините .

NFT не е нищо повече от марка за филателист (колекционер на марки). Там, където повечето виждат цветен лист хартия, колекционерите на марки виждат стойност. Там, където вие или аз виждаме малко код, колекционерите на NFT виждат нещо, което си струва да имат. В известен смисъл просто феновете си осигуряват права за самохвалство и стойността на всеки NFT зависи от това колко ценен е бил направен да изглежда. Въпреки че бихте могли сами да влезете и да видите за какво е целият този шум, ако питате нас, единственият печеливш ход е да не се занимавате.