Протоколът-призрак IPv9. Как Китай прекара 15 години в изобретяването на свой интернет, който се оказа ненужен на никого

Защо китайските специалисти са измислили алтернатива на глобалния интернет.

В началото на 2000 г. в Китай започнаха активно да се разпространяват слухове за разработването на нова версия на интернет протокола – IPv9, която уж трябваше да замени остаряващия IPv4 и да се превърне в алтернатива на международния стандарт IPv6. Както ни напомня изданието XDA Developers, още през 90-те години на миналия век е било очевидно, че 4,3 милиарда IPv4 адреса рано или късно ще свършат, и именно това доведе до създаването на IPv6, публикуван през 1998 г. По-малко от десетилетие по-късно обаче в Китай се появи собствен проект за „интернет от следващо поколение“ – IPv9.

Ситуацията веднага предизвика объркване. През 1994 г., на 1-ви април, IETF публикува подигравателния документ RFC 1606, наречен A Historical Perspective On The Usage Of IP Version 9. Много експерти първоначално смятаха, че китайската новина за „истинския IPv9“ е просто препратка към стария документ от 1-ви април. В нея иронично се описваха, наред с другите неща, „пациенти, чиято кръв кипва от широколентовите бури“ и задължителните „шапки със сателитни чинии“.

Дори Винт Серф, описван като един от „бащите на интернет“, беше объркан. В писмо до китайските интернет инженери той пише:

„Доколкото ми е известно, IANA не е разпределила обозначението IPv9 на никого. То не е интернет стандарт. Бихте ли могли да обясните какво точно се има предвид с това?“.

По-късно стана ясно, че основната идея е дошла от инженера Сие Дзиенпин от Шанхайския институт по химическо инженерство. Той решава да съживи някои забравени експерименти от края на 80-те години на миналия век, когато съществува проекта RFC 1347, наречен TUBA (TCP and UDP with Bigger Addresses) – ранен опит за създаване на протокол с по-дълги адреси, предшественик на IPv6.

През 2001 г. Китай създава работната група Decimal Network Standard Working Group, като възлага на Xie Jianping да разработи свой собствен протокол с „китайска интелектуална собственост“. Целта е била да се създаде IPv9 адресно пространство и цифрова система за имената на домейните. До 2003 г. вече се появяват първите патенти, включително устройство „маршрутизатор IPv9 от следващо поколение“ (CN2591884Y). През 2004 г. проектът става обект на внимание на международните медии, след като е обявено, че IPv9 е „пуснат в граждански и търговски оборот“.

Китайските академични институции обаче бавно признават успеха. Професор Хуалин Циен от Китайската академия на науките заяви, че IPv9 е „изследователски проект със сериозни практически ограничения“ и че „никой в Шанхай не го е приложил в действителност“. Въпреки това през 2007 г. китайското министерство на информационната индустрия определя IPv9 като „интернет от следващо поколение“.

Проектът е посрещнат скептично както в Китай, така и извън него. Xie Jianping дори съди журналист и Tencent, като твърди, че има нарушение на патент и клевета. И двете дела приключиха в негова полза.

Основният стимул за проекта е въпросът за цифровия суверенитет. В началото на 2000 г. от 13-те коренни DNS сървъра десет се намират в САЩ, два в Европа и един в Япония. Това притесняваше китайските изследователи, които се опасяваха от прекомерното влияние на САЩ върху глобалния интернет. Оттук идва и идеята за създаване на собствена адресна система, независима от IANA и ICANN – американските организации с нестопанска цел, които управляват IP адресното пространство. XDA отбелязва, че аналогичен мотив по-късно е довел до регистрацията на международната организация RISC-V в неутрална Швейцария.

Техническите подробности на IPv9 дълго време оставаха загадка. Това, което е известно, е, че за разлика от шестнадесетичните адреси на IPv6, новият протокол използва чисто десетична система и поддържа до 2048-битови адреси. За сравнение, IPv6 е ограничен до 128 бита. Разработчиците твърдяха, че това ще направи адресирането „по-ясно“ за потребителите – по аналогия с телефонните номера. На практика се оказа, че не е по-лесно да се запомни 20-цифрено число, отколкото низ от шестнадесетични символи.

Друга особеност на IPv9 беше идеята за цифрова система на домейните, при която сайтовете трябваше да се отварят с набори от цифри. При това се използваше собствената мрежа от коренови сървъри на IPv9 за пренасочване на цифровите заявки и съпоставянето им с IPv4/IPv6 адреси. За да работи обаче, се изискваше инсталиране на плъгини и промяна на DNS сървърите – което китайските медии като NetEase оприличиха на „прихващане на DNS заявките“.

По-късно през 2018 г. Лу Пейде, вицепрезидент на базираната в Пекин компания Shenzhou Tiancai Technology, заяви, че IPv9 може да бъде приложен в конкретни отрасли и региони, включително с вградени функции за геолокация и класификация на предприятията. През 2019 г. изследователите Уанг Юбиан и Юрий Шебзухов пишат, че IPv9 позволява „мрежите да бъдат направени независими от американския интернет, но съвместими с него“.

Въпреки това нито един основен софтуер или операционна система не поддържа IPv9. Проектът остава експеримент на ниво лаборатории и патенти. След 2017 г. китайското правителство се съсредоточи върху ускоряването на приемането на IPv6: в национален план беше поставена целта до 2025 г. Китай да стане световен лидер в областта на IPv6. На телекомуникационните оператори вече е забранено да внедряват ново оборудване за NAT44 – цялото внимание е насочено към модерния протокол.

Според експертите IPv9 първоначално е бил не толкова технически, колкото политически проект. Той повдигна въпроси, свързани с контрола на инфраструктурата, разпределението на мощността на DNS и цифровата независимост – но повечето от тези проблеми бяха решени с времето от еволюцията на самия интернет. С предаването на контрола на ICANN на световната общност през 2016 г. и развитието на мрежите Anycast, разпределящи кореновите сървъри по целия свят, необходимостта от алтернативна архитектура отпадна. Нови инициативи като Yeti-DNS вече позволяват на държавите да изграждат суверенни DNS възли, без да излизат извън рамките на общите стандарти.

В крайна сметка IPv9 остана исторически куриоз и символ на борбата за цифров суверенитет. Както обобщава XDA, истинският път на интернет сега се крие в развитието на IPv6 и новите международни инициативи като проекта New IP на Huawei в Китай, който предизвика смесени реакции, но беше признат в академичните среди като опит за справяне с „истинските проблеми на съвременния интернет“.