Проучване сочи масово следене на използващите BitTorrent системи

Изследователски екип, съставен от компютърни специалисти е провел тригодишно изследване посредством изграждането на софтуер, който се държи като BitTorrent клиент за споделяне на файлове. Изследователите са регистрирали всички връзки правени към мнимия BitTorrent клиент за тези три години.

Логовете от изследването разкриват, че въпросното наблюдение не прави разлика между хора, които свалят масово и такива, които са свалили един-два файла.

„Не е нужно да сваляте на поразия. Човек, който е изтеглил един-единствен филм ще бъде регистриран също, както човек свалил хиляда филми. А ако сваленото съдържание е част от Топ 100 (независимо дали става въпрос за най-популярни филми, музика или софтуер), наблюдението започва само часове след това“, заявява професор Том Чотия (Tom Chothia), ръководител на изследването.

Според изследването също така, не толкова популярното съдържание също бива наблюдавано, въпреки че това става в редки случаи.

Изследването регистрира десетина различни фирми, които са осъществявали мониторинг над съдържанието. Няколко от тях са били разпознати от изследователите, като организации защитаващи спазването на авторското право. Имало е фирми за сигурност и дори изследователски лаборатории.

Интересно е да се отбележи, че шест от най-големите „наблюдатели“ не са били разпознати, тъй като компаниите стоящи зад тях са използвали странични фирми за хостинг, за да провеждат наблюдението си.

„Защо тези фирми искат това огромно количество информация, остава неизвестно. Знаем, че някои фирми просто съхраняват информацията. Осъществяването на това наблюдение не е трудно и според нас те я събират, понеже смятат, че тя ще им бъде полезна за в бъдеще“, заявява проф. Чотия.

Вече има случаи, при които определени компании, които са осъществявали незаконен мониторинг в особено големи размери са обвинени в продажбата на тази информация на притежатели на авторски права за маркетингови цели.

Изследването сочи също така, че т.нар. „блок-списъци“, използвани от някои страни за предотвратяването на свързването към техните системи на „наблюдатели“, не е от голяма полза. „Много от тези, които провеждат наблюдението не присъстват в блок-списъците, така че мерките предприемани от някои с оглед на това да не бъдат следени, всъщност не вършат работата“, споделя ръководителят на изследването.

Има случаи, в които притежатели на авторски права от Европа и САЩ използват събраните айпи адреси от компаниите осъществяващи мониторинг, за да изискат съдебно разпореждане, което да задължи доставчиците на интернет да разкрият физическите адреси на тези хора.

Според проф. Чотия обаче, събраните по този начин сведения, не биха издържали в съда.

Някои адвокати преди известно време изразиха съмнение относно това, дали доказателство събрано от айпи адрес може да бъде използвано в съда, тъй като айпи адресът сочи интернет връзката, която е използвана за сваляне на съдържанието, а не точно определен човек.