Проучване сочи, че Wikipedia е най-честна с потребителите си

През 1875 г. господин Паркър оставя чантата си в чакалнята на железопътната станция „Чаринг Крос Роуд“ в Лондон. Той заплаща сумата от два пенса за своя билет, който има на гърба записани няколко пояснителни бележки за правата и задълженията на железниците към билетодържателя. Една от тях е, че железницата не отговаря за згубени вещи на стойност равна или по-голяма от 10 паунда. Но господин Паркър не прочел въпросния текст. Когато изгубил чантата си, той завел дело срещу железопътната служба. В знаково за Великобритания решение, Британският апелативен съд отсъдил, че факта, че господин Паркър не се е запознал с условията не го извинява. Правилата са си правила.

Така започва встъплението си Андрю Никол – известен нюйоркски адвокат – при излагане на причините за създаването на своя уебсайт – Clickwrapped.

Случвало ли ви се е да ви заболят очите от четене на дребния шрифт и сложните фрази в обемистите споразумения по спазване на политиките на различни сайтове, преди да се регистрирате в тях? Едва ли, нали? Повечето от нас, отмятат просто кутийката, че сме съгласни с правилата и условията (Terms and conditions) и натискаме „Приемам“ (Accept).

Според едно изследване на Алиша Макдоналд и Лорни Фейт Крейнър, ако човек четеше политиките на всички сайтове, които посещава, ще му отнеме средно по 250 часа годишно или 30 дни, за да ги прочете.

Именно за това въпросният юрист (кой друг, ако не един юрист, още повече бивш корпоративен адвокат, може да ни „преведе“ многословните и често объркващи договорни споразумения) се е наел да разнищи оплетените конци на споразуменията и да ни приведе в обобщен и подробен вид нещата с които се съгласяваме, когато отмятаме „Прочел съм правилата и условията за ползването на сайта и се съгласявам с тях“ без да сме им хвърлили и най-бегъл поглед даже.

Той разглежда споразуменията на 15 уебсайта между които Wikipedia, Dropbox, Google, Amazon, Facebook, LinkedIn, Netflix и др.

Сайтът използва скала от 100 точки, за да окачестви политиките и практиките за спазване на конфиденциалността ни и правилата за ползване на сайта за всяка една от страниците, подредени в четири категории: как сайтът събира и използва нашата информация, при какви обстоятелства сайтът разкрива тази информация, какви са ни правата, когато сайтът реши да сменя правилата си или да закрие акаунта ни, а така също и категория „Разни“ – категория за особени практики, които не попадат в горните категории.

Полезно, нали? Знаете ли например, че ако публикувате нещо в грешна категория в Craigslist, може да ви се наложи да заплатите сумата от 25 долара? Или, че нарушавате, правилата на Facebook всеки път, когато отбележите човек от снимка, който не ви е дал позволение за това?

Между другото, именно Craigslist е в дъното на своеобразната класация заради драконовските си ограничения и други неща. На другия полюс е Wikimedia, организацията стояща зад Wikipedia и сродните проекти на компанията.

Организацията има стройна и единна и прозрачна политика за всичките си уики-проекти. Организацията и съответно сайтът Wikipedia спазват стриктно политиката си да събира, колкото се може по-малко информация, която би могла да ни идентифицира, за да управлява проектите си. „Сериозността с която подхожда компанията към спазването на открита и честна политика трябва да е пример за всеки сайт, който твърди, че приема сериозно задълженията си към своите потребители“, пише автора на Clickwrapped.

Разбира се, това не значи, че можете да правите каквото си искате и да сте спокоен, че ако се наложи, правителствените или правоохранителните органи няма да научат за това. Сайтът ще ви уведоми със специален имейл, ако се наложи да разкрие подробности за вас, ако бъде издадено официално искане за това и съответно бъде одобрено от компанията. Това, между другото e единственият сайт (от разглежданите), съобщава Никол, който официално се задължава в споразумението си да ви уведоми в уречен срок (до три дни) при официално искане за разкриване на самоличността ви.

Може би си мислите, че едни от гигантите в Мрежата – Facebook и Google са отбелязани с черна точка? Съвсем не.

Google се нареждат веднага след Wikipedia и Dropbox. Те получават специална „похвала“, не само заради политиката си при разкриване на самоличността ви от трети страни, но и за това, че са много по-честни с вас при изменение на правилата си или при прекратяване на услуга. Така например, ако ще закриват дадена услуга, от Google ви уведомяват предварително за това, като ви дават нужното време да изтеглите споделената си информация, която съхранявате. Въпреки многото запитвания от правоохранителни органи и други институции и организации за искане на данни на различни потребители и компании, Google не само гледа да уведоми всички засегнати, но и не дава току-така исканата информация, независимо дали става въпрос за Warner или за запитване от американското правителство.

Политиката на Facebook пък е може би най-гъвкавата и добре измислена, споделя авторът на сайта, като правата на Facebbok да ползва съдържанието, което споделяме са ограничени от правата, които самите ние сме посочили в настройките на нашата страница. Разбира се, че не са перфектни във всяко отношение, но за важните неща, Facebook заслужава четвъртото си място.

Никол заявява пред списание Time, че това, че не разбираме нещо, не е достатъчно добра причина, за да не го четем. „И това важи в особена степен в случаите, в които компаниите се възползват от личната информация, която споделяме на сайта им. Много от тези сайтове изкарват пари от това“, завършва адвокатът.