Прощалната маневра на МКС: Как и кога космическият гигант ще бъде погребан в „корабното гробище“

Международната космическа станция, която 25 години е на пост в орбита, ще приключи мисията си през 2030 г. НАСА планира да я деорбитира и вече има подробен план за това как и кога ще се случи това.

Най-големият лабораторен космически кораб в човешката история ще бъде деорбитиран и унищожен по контролиран начин. Този ход ще отбележи не само края на една ера, но и началото на нова – ерата на търговските космически станции.

Как точно ще бъде „заровена“ космическата станция?

Международната космическа станция, символ на глобално сътрудничество и научни открития, ще работи в ниска околоземна орбита до 2030 г. След това НАСА ще започне процеса на контролираното ѝ извеждане от експлоатация.

Мисията на станцията ще приключи с падането ѝ в отдалечен район на Тихия океан в началото на 2031 г., съобщава Space.com.

Планът, очертан от НАСА в специален доклад, предвижда постепенно извеждане на станцията от орбита. Това ще се постигне с помощта на двигателите на скачени товарни кораби, като например руския космически кораб „Прогрес“ или американския космически кораб Cygnus. НАСА също така започна да търси проекти на трети страни, които да съдействат за извеждането на станцията от орбита още през 2024 г., според сайта на НАСА.

Процесът ще завърши с маневра, която ще насочи станцията, тежаща над 400 тона, към така наречената Точка Немо. Това място в южната част на Тихия океан, известно още като „гробището на космически кораби“, е най-отдалечената точка от всяка суша на планетата, което го прави идеално за безопасното изхвърляне на космически апарати.

Извеждането от експлоатация на МКС не означава, че човечеството ще се откаже от ниската околоземна орбита. НАСА вече активно се подготвя за прехода към търговски космически станции, построени от частни компании.

Агенцията вече е възложила договори на компании като Blue Origin и Nanoracks за разработване на техните орбитални системи. Целта е да се осигури продължаващото присъствие на американските астронавти в орбита, избягвайки прекъсване между извеждането от експлоатация на МКС и изстрелването на нови търговски станции.

Този преход ще позволи на НАСА да спести значително. Оценките сочат, че използването на търговски услуги вместо поддържането на собствена станция ще спести на агенцията над милиард долара годишно. Освободените средства са планирани за амбициозни проекти за изследване на дълбокия космос — по-специално програмата „Артемида“, която предвижда връщането на хора на Луната и в крайна сметка на Марс.

По този начин наследството на МКС, която е била домакин на повече от 4000 научни експеримента по време на своята експлоатация, ще продължи да живее в нови мисии и открития.

На сайта на НАСА можете да намерите 20 важни открития, направени на МКС през 20-годишния ѝ период на експлоатация, въпреки че днес този списък вече е нараснал и като цяло може да бъде значително разширен, тъй като е имало много важни изследвания.

Ще могат ли частните станции да заменят МКС?

Когато Международната космическа станция бъде деорбитирана по контролиран начин през 2030 г., загубата ѝ за науката ще бъде огромна, макар че дали е отговорила на амбициите на човечеството, остава открит въпрос.

Станцията, чието изграждане и експлоатация струваха над 150 милиарда долара, винаги е била смятана за загуба на пари от много критици. Строежът ѝ обещаваше пробиви в лечението на рак или откриването на тъмна материя, но нито едното, нито другото не се осъществи.

Въпреки това, благодарение на МКС, човечеството е успяло да проведе повече от 4000 експеримента и да направи хиляди научни открития, включително:

• разширяване на разбирането за явления като гръмотевични бури;
• подобряване на процесите на кристализация за ключови лекарства за рак;
• изследвания в областта на обработката на ултрачисти оптични влакна;
• както и разбирането как да се секвенира ДНК в орбита.

Социологът Паола Кастаньо-Родригес от Университета в Ексетър, която изучава научните процеси на МКС, отбелязва, че основният успех на станцията не се крие в нейните нашумели открития.

Въпреки че през последните 25 години на станцията са проведени хиляди експерименти, довели до научни открития, повечето от тях са били по-скоро постепенни, отколкото революционни.

Според нея истинската ценност на МКС са нейните „инфраструктурни познания“. Човечеството се е научило да провежда сложни научни изследвания в изключително враждебна среда. Този опит ще бъде от решаващо значение за бъдещите мисии до Луната и Марс.

Преходът към търговски космически станции, като тези, разработвани от Axiom Space , Blue Origin и други, носи както рискове, така и ползи.

• Първо, съществува риск от загуба на прозрачност. В момента науката на МКС се ръководи от публичен процес на експертна оценка, който гарантира, че експериментите се избират въз основа на тяхната научна стойност. При търговския модел съществува риск само експериментите, които учените могат да си позволят, да стигнат до орбита.
• Второ, принципът на „отворената наука“ може да изчезне. Всички данни, събрани на МКС, се предоставят в публично хранилище, което позволява на изследователи от цял ​​свят да ги анализират. Не е ясно дали частните компании ще подкрепят този модел.

В същото време, търговските станции вероятно ще имат международни клиенти, които ще плащат за техните мисии и задачи. Следователно можем да очакваме фокусирани, целенасочени проекти с ясна цел, което би могло да повлияе положително на бързите открития. Възможно е отделни държави и институции също да станат клиенти, което отново би могло да повлияе положително на технологичното развитие.