Пръстените на Сатурн ерозират с неопределена и притеснителна скорост. От 80-те години на миналия век астрономите знаят, че най-забележителната характеристика на Пръстеновидната планета бавно изчезва, падайки като леден дъжд в атмосферата под нея. Те обаче не знаят колко бързо се случва това и колко време им остава.
Намесва се космическият телескоп Джеймс Уеб (JWST).
Откакто показа първите си зашеметяващи снимки през юли миналата година, JWST на НАСА вече допринесе за множество пробиви в областта на астрономията, като не на последно място може да преобърне цялата хронология на Вселената, откривайки най-старите галактики, виждани някога.
С помощта на JWST и мощния телескоп „Кек“ в Хавай екип от университета в Рединг планира да изследва явлението на Сатурн в търсене на отговори.
Все още се опитваме да разберем колко точно е бърза ерозията им. Понастоящем изследванията показват, че пръстените ще бъдат част от Сатурн само още няколкостотин милиона години. Може да имаме голям късмет, че ще бъдем наоколо по времето, когато пръстените ще съществуват. Няколкостотин милиона години може и да не звучат като бърз ход, но от космическа гледна точка те може да са в своя здрач.
Ръководителят на екипа д-р Джеймс О’Донъхю.
Според някои оценки пръстените са се появили едва преди 100 млн. Години.
Означава, че хората са имали късмет да са били живи, за да ги видят по време на сравнително краткото им съществуване в 4.5-милиардната история на Слънчевата система. Смята се, че пръстените са съставени от милиарди малки парчета лед и скали – части от комети, астероиди и луни, които са били разбити от мощната гравитация на Сатурн.
Те са подравнени с линиите на магнитното поле на планетата, но това силно гравитационно привличане дърпа вътрешните пръстени към планетата. След това падат като дъжд.
Според астрономите обаче енергията на Слънцето също може да окаже влияние.
Годината на Сатурн е дълга – една обиколка около Слънцето му отнема 29.5 земни години, а всеки сезон продължава около седем години. Подобно на Земята, Сатурн е наклонен около оста си, което означава, че в различни периоди от годината пръстените ще са в различна позиция спрямо Слънцето.
Някои учени смятат, че в двете крайности се случват различни неща.
Колкото по-изложени са на Слънцето, толкова по-бавен е пръстеновидният дъжд. В обратния случай се увеличава притокът на пръстеновиден дъжд. За да определи дали тази хипотеза е вярна, екипът ще измери нивата на специфична водородна молекула в горните слоеве на атмосферата.
Тя се повишава, когато леденият дъжд на пръстена е слаб, и спада, когато дъждът се увеличава. Ще сравнят количествата с различни комсически хипотези, за да намерят точната взаимовръзка.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!


















