Първият учен в историята на човечеството

По природа хората са изключително любопитни същества. Благодарение на желанието си да научават нови неща преди милиони години нашите предци са започнали да палят огън и са изобретили колелото. След това те започнали да изучават звездите, което в крайна сметка довело до космическите полети през 60-те години на миналия век. Човешкото любопитство в най-сериозния смисъл на думата обикновено се нарича „наука“, а хората, които се занимават с тези дейности, наричаме „учени“. Може би понякога сте се чудили кой е бил първият учен в човешката история. Може би сте си помислили, че това е бил някой като Платон или Питагор, но в действителност това далеч не е така. Може би не сте чували името на първия учен в света.

Кой въвежда термините наука и учен

Според научното издание IFL Science за първи истински учен може да се счита човек на име Уилям Уеуел. Този английски философ и историк на науката е роден през 1794 г., т.е. живял е и е починал сравнително скоро. Счита се, че през 30-те години на XIX в. именно той е създал термините „наука“ и „учен“, които днес използваме всеки ден. Разбира се, дотогава е имало много математици, физици, химици и т.н., но не е имало обединяваща дума за тях.

Въпросът за необходимостта от такава дума е повдигнат от анонимния автор на рецензия на книгата на шотландската математичка и астрономка Мери Съмървил „За връзката между физическите науки„. В рецензията се казва, че се губи единството между химици, физици, астрономи и т.н. и това трябва да се поправи.

Гореспоменатият Уилям Уеуел предлага сферата на дейност на всички тези хора да се нарича „наука“, а те самите да се наричат „учени“. Много хора намирали тези термини за твърде тромави, затова се опитвали да ги заменят със синоними, но всички те или означавали нещо друго, или звучали още по-зле. Отнело е почти сто години, докато думите, измислени от Уилям Уейвъл, се наложат. Едва след края на Втората световна война през 1945 г. думата „учен“ започва да се използва повсеместно за описание на човек, който се занимава с научни изследвания.

Най-първият учен в света

В крайна сметка се оказва, че първият човек, който може да се нарече учен в съвременния смисъл на думата, е Уилям Уеуел. Но все пак той далеч не е първият човек, който се е занимавал с научни изследвания – дори не е направил особено значими за човечеството открития. Кой е бил първият учен, ако имаме предвид извършването на научна дейност?

Кой е Франсис Бейкън

Работата на повечето учени може да се опише като предлагане на хипотези, провеждане на техните тестове, обявяване на заключения и предлагане на нови хипотези. Първият учен, който описва този метод на изследване на заобикалящия ни свят, е английският философ Франсис Бейкън, но той, както и Уилям Уеуел, само описва това, което отдавна съществува. В края на краищата преди това редица други учени, сред които известните Галилей, Исак Нютон и т.н., са се занимавали с проверка на различни хипотези чрез провеждане на експерименти.

Научните открития на Хасан Ибн ал-Хайсам

Но според повечето съвременни изследователи първият експериментатор в света е арабският учен-универсалист Хасан Ибн ал-Хайсам. Той е роден около 965 г. в днешен Ирак и изучава алгебра, химия, астрономия и други области на науката. Смята се, че той е автор на първото споменаване на галактиката Андромеда, която се намира на 2,5 милиона светлинни години от нас.

Смята се, че Хасан Ибн ал-Хайсам е изпреварил Исак Нютон в областта на оптиката с няколко века, като е разделил светлината на съставните ѝ цветове и така е открил законите за пречупването. Той също така доказва по научен път, че хората не излъчват светлина от очите си, за да виждат света около себе си. И накрая, той изследва лунните и слънчевите затъмнения и описва движението на Луната по нощното небе.

Най-древният учен – Талес от Милет

Но дори Хасан Ибн ал-Хайсам не е първият учен в света. Тази титла по-скоро принадлежи на древногръцкия Талес от Милет, живял в началото на VI в. пр.н.е. и по времето на Аристотел той вече е легендарна личност.

Смята се, че той е първият човек, който се занимава с философия и математика. Дори древногръцкият историк Херодот, живял един век след смъртта на Талес от Милет, споменава едно от най-големите му постижения – не е известно как, но той правилно предсказва слънчевото затъмнение от 28 май 585 г. пр.

Прогнозирането на лунните затъмнения е било сравнително лесно, защото е известно, че те се повтарят на всеки 19 години, но за прогнозирането на слънчево затъмнение било необходимо използването на сложни геометрични и тригонометрични изчисления и сложни таблици. Именно това го прави известен и е единственият безспорен факт за неговата научна дейност.