Радиоактивен цезий-137 е засечен близо до Русия, което поражда опасения за ядрен опит, подобен на този на Опенхаймер

Норвежкият орган за радиационна и ядрена безопасност (DSA) е открил следи от радиоактивен цезий-137 близо до руската граница в Сванховд и Викшьофиел. Нивото на радиоактивните изотопи във въздуха е „много ниско“ – това обаче показва увеличаване на руската ядрена активност. Радиоактивеният цезий-137 е открит между 9 и 12 септември.

Бредо Мьолер от отдел „Аварийна готовност“ на DSA заяви:

„Нивата са по-високи от нормалните, но не представляват риск за хората или околната среда. Открихме 5 µBq/m3 във филтърната станция в Сванховд за 37-та седмица (9-16 септември) и измерихме същата концентрация (5 µBq/m3) във филтърната станция във Викшьофиел за 36-та/37-та седмица (5-12 септември).“

обяснява той

Бредо Мьолер казва, че DSA ще проведе още анализи през следващите няколко дни.

„Няма да се изненадаме, ако и те са на същото ниво като това, което наблюдавахме днес“.

допълва той

Руската ядрена активност

На 17 септември директорът на руския полигон за ядрени опити заяви, че секретното съоръжение е готово да проведе ядрени опити „във всеки един момент“, ако получи нареждане от Москва. Тези редки коментари вероятно ще засилят опасенията относно нарастващия риск от подобна стъпка.

Москва не е провеждала изпитания на ядрени оръжия от 1990 година – годината преди разпадането на Съветския съюз. Все пак някои западни и руски анализатори твърдят, че президентът Владимир Путин може да нареди такова, за да се опита да изпрати възпиращо послание на Запада, ако той позволи на Украйна да използва ракетите си с далечен обсег, за да нанесе удари по Русия – нещо, което се обсъжда в момента.

Въпреки това от DSA заявиха, че при изследването на филтрите не са открити други радиоактивни изотопи. Също така трябва да се установи дали измерванията от руската страна на границата имат подобни резултати. В нито един друг филтър в Северна Норвегия или Финландска Лапландия не е открит пик на цезий-137 през последната седмица.

Цезий-137, известен също като Cs-137, е изпуснат за първи път в атмосферата по време на първия ядрен опит „Тринити“ на Опенхаймер на 16 юли 1945 година, който бележи детонацията на първата атомна бомба. Cs-137 се образува като продукт на делене при експлоатацията на ядрен реактор.

В резултат на този тест следи от цезий-137 са разпръснати по целия свят. Изследвания са открили цезий-137 в почвени проби от Хирошима и Нагасаки, оценявайки остатъчната радиоактивност от атомните бомбардировки през 1945 година по време на Втората световна война.

След аварията в електроцентралата в Чернобил през 1986 година изотопът се е разпространил в редица европейски държави. Цезий-137 е радиоактивен изотоп, който може да представлява значителен риск за здравето в случай на ядрена атака. Излагането на значителни количества цезий-137 може да доведе до тежки кожни изгаряния, лъчева болест и потенциално фатални здравословни усложнения.

Освен това вътрешното излагане на цезий-137 може да повиши риска от развитие на различни видове рак. Изотопът има дълъг физичен период на полуразпад от 30 години и се характеризира с висока разтворимост във вода. Ако бъде освободен при повишени температури, той лесно може да стане летлив и да се разпръсне на големи разстояния в атмосферата.