Решителните действия и науката спасиха озоновия слой, но ускориха глобалното затопляне

Днес отбелязваме Световния ден на озоновия слой. Науката и обществото са положили толкова много усилия за възстановяване на озоновия слой на Земята, че всичко това е дало резултат – наблюдава се повсеместно възстановяване на дебелината му и обрастване на озоновите дупки над земните полюси. Но цената беше висока – тя се изразява в ускоряването на глобалното затопляне, с което ще трябва да се справим в бъдеще.

Озоновият слой представлява тънък слой газ, разположен на между 10 до 50 километра над земната повърхност в стратосферата.

Според Агенцията за опазване на околната среда този слой действа като естествен щит, като поглъща по-голямата част от ултравиолетовата радиация от клас В на слънцето – високоенергийна светлина, която може да причини рак на кожата, катаракта, потискане на имунната система и увреждане на ДНК-то. Освен това култури като ориз и соя също са уязвими, тъй като прекомерното излагане на ултравиолетовата радиация може да намали добивите, което застрашава продоволствената сигурност.

През 70-те години на миналия век учените Марио Молина и Ф. Шерууд Роуланд откриват, че хлорофлуоровъглеводородите (CFC), използвани в хладилниците и пенообразувателите разрушават молекулите на озона. Например, един хлорен атом в молекулата на CFC може да разруши повече от 100 000 молекули озон, преди да бъде неутрализиран. През 1985 година откриването на озоновата дупка в Антарктида потвърди заплахата от загуба на озоновия слой.

Под егидата на ООН поетапното спиране на употребата на повечето озоноразрушаващи вещества в промишлеността и домакинствата се осъществява в рамките на Виенската конвенция и Монреалския протокол. Ежедневни домакински предмети като лакове за коса, хладилници и климатици са рециклирани, за да се премахнат CFC и подобни химикали. Това е един от примерите за това как науката може да направлява глобалната политика.

Според Световната метеорологична организация озоновият слой се очаква да се възстанови в световен мащаб до нивата от 1980 година до 2040 година, до 2045 година в Арктика и до 2066 година над Антарктида.

Въпреки това глобалните проблеми с озоноразрушаващите вещества остават нерешени.

Освен това флуоровъглеводородите (HFC), които са основните заместители на озоноразрушаващите CFC, въпреки че не разрушават озоновия слой са изключително мощни парникови газове с потенциал за глобално затопляне, хиляди пъти по-висок от този на СО₂.

Днес HFC са широко разпространени в хладилната техника, климатичната техника и аерозолите. Съществуват няколко възможности за намаляване на HFC и всички те, по един или друг начин със сигурност ще имат слабо въздействие върху глобалното затопляне. Например, може да става въпрос за замяна на газовете в инсталациите с въглероден диоксид или пропан и други подходящи. И накрая, повишаването на енергийната ефективност във всички сфери на живота и производството ще намали пряко зависимостта от използването на HFC в климатичните инсталации.

По този начин обществото тръгва по нов път на борба с изменението на климата, по който усилията за опазване на озоновия слой и за намаляване на темповете на глобалното затопляне трябва да вървят ръка за ръка. Това ще изисква разширяване на международните програми и свързаните с тях инициативи в областта на климата. Ако планираният от ООН пакет от промени е успешен, той може да предотврати глобалното затопляне с 0,5°C до края на века, а в комбинация с енергийно ефективно охлаждане затоплянето може да се забави почти наполовина.

Световният ден на озоновия слой доказва, че глобалното сътрудничество работи.

Благодарение на научно обоснованите политики озоновият слой се възстановява и човечеството избегна катастрофа за общественото здраве. Изменението на климата днес изисква същата спешност. Всяка частица от градуса е от значение. Всяко действие е от значение, независимо дали става дума за намаляване на емисиите на HFC, инвестиране в устойчиво охлаждане или за търсене на отговорност от страна на правителствата за поетите ангажименти по отношение на изменението на климата.