Рим не е мъртъв: изкуствен интелект разчита съобщенията на мъртвите след 2000 години

Aeneas разшифрова послание, което историците се страхуваха да прочетат.

Изследователи от DeepMind, Университета в Нотингам и други изследователски центрове са разработили изкуствен интелект, способен да реконструира фрагментирани латински надписи от Римската империя. Новият изкуствен интелект е наречен Еней (Aeneas) – в чест на героя от древноримския епос.

Всяка година археолозите намират около 1500 латински надписа, издълбани върху камък, метал и керамика. Тези надписи са един от малкото източници, които дават пряка представа за езика, религията, ежедневието и социалната структура на древния Рим. Повечето от находките обаче са силно повредени. Много от надписите са непълни: текстът е частично изгубен, повреден или отчупен. Дешифрирането и тълкуването на такива артефакти изисква упорита работа и висока квалификация.

Невронната мрежа Aeneas е обучена да реконструира изгубените фрагменти, като улавя връзките между думите, граматиката, контекста и историческите особености на езика. Обучението ѝ включва 176 861 латински надписа – това са около 16 милиона знака. Приблизително 5% от тях са придружени с изображения. Моделът е обучен върху данни за времето, мястото и значението на надписите, открити в 62 римски провинции.

Теа Сомершилд, специалист по епиграфика в Университета в Нотингам и съавтор на проекта, сравнява работата на модела с решаването на гигантски пъзел. Според нея един фрагмент не дава нищо – важни са формата, цветът и връзката с другите части, както е в мозайката.

Използвайки Aeneas, учените са тествали невронната мрежа върху известния текст Res Gestae Divi Augusti, в който император Август изброява своите постижения. Въпреки стилистичните преувеличения, объркващата хронология и географските грешки в надписа, моделът успял да улови редки езикови форми и архаични писмени знаци, което ѝ позволило да стесни възможния период на създаването му. Както е отбелязано в публикацията в Nature, резултатите на Aeneas съвпадат с два времеви интервала, за които историците все още спорят.

Янис Асаел от DeepMind, един от авторите на изследването, подчертава, че латинските надписи са редки следи от древноримското мислене. За разлика от литературните източници, те не са били пренаписвани, редактирани или цензурирани – те показват как са говорили, мислили и живели истинските хора от онова време.

Невронната мрежа е в състояние да прогнозира не само изгубените фрагменти от текста, но и предполагаемия произход на надписа – по провинции и дори по десетилетия. В рамките на тестовете повече от 20 историци изпробваха модела и в 90% от случаите го намериха за полезен. Най-добри резултати обаче, според авторите на проекта, се постигат при съвместна работа: когато изкуственият интелект дава подсказка, а историкът – тълкуване.

Изследването показва как изкуственият интелект може да помогне за реконструирането на гласовете от миналото и да се превърне в нов инструмент в арсенала на историците, лингвистите и археолозите. Проектът Aeneas съчетава хуманитарните знания с машинното обучение – и връща към живот това, което е изглеждало безвъзвратно изгубено.