С всяка изминала година произнасяме 120 000 думи по-малко: как автоматизацията ни лишава от живото общуване

Съвременният живот в големите градове е замислен така, че да сведе до минимум нуждата от общуване с непознати. Технологиите са елиминирали много от дребните битови разговори. За да поръчате храна, да купите хранителни продукти, да намерите правилния адрес или да извикате такси, вече не е необходимо да се обръщате към някого на глас. Всички тези действия се извършват безшумно, чрез екраните на смартфоните и терминалите за бързо обслужване. Резултатът от това удобство се изразява в измерима промяна на човешкото поведение: в ежедневието си ние вече говорим значително по-малко.

Ново проучване, публикувано в научното списание Perspectives on Psychological Science, показва статистиката на този процес. От поне петнадесет години насам активният устен речник на хората непрекъснато намалява. Според изчисленията на изследователите всяка година един съвременен човек намалява обема на думите, които изрича всеки ден. Средно с 338 думи по-малко.

Случайно откритие и проверка на данните

Тенденцията за намаляване на говоренето е открита случайно. Матиас Мел, професор по психология в Университета на Аризона, от години изучава как хората общуват в естествена среда. През 2007 г. той публикува известна статия за това дали има разлика в разговорливостта между мъжете и жените. Години по-късно той и колежката му Валерия Пфайфер решават да проведат последващо проучване, за да потвърдят старите открития с нов материал.

За целта те използват същата техника за преброяване на думите, която са използвали през 2007 г., но я прилагат към нова база данни. Те анализирали записите на разговорите на 2200 души от 22 различни проучвания.

През 2007 г. алгоритмите са показали, че средностатистическият човек изрича около 15 900 думи на ден. Новите изчисления обаче дадоха съвсем различен резултат – около 12 700 думи. Първоначално изследователите предположили, че в изчисленията е допусната грешка. Но след внимателна повторна проверка на всички данни показателят остава същият. Оказва се, че в продължение на десетилетие и половина хората са започнали да произнасят с над три хиляди думи на ден по-малко.

За да разберат как точно е настъпил този спад, учените нанесли данните от всички 22 изследвания в строг хронологичен ред, като започнали през 2005 г. и завършили през 2019 г. Графиката показва стабилен и непрекъснат спад. Всяка година ежедневната речева активност на хората е намалявала с точно 338 думи. Превеждайки това в рамките на една година, се оказва, че през настоящата година средностатистическият човек ще произнесе 120 000 думи по-малко, отколкото преди петнадесет години.

Важна особеност на това откритие е как точно са получени първоначалните данни. Участниците в 22-та експеримента, чиито гласове Мел и Пфайфер анализират, първоначално не са знаели, че някой ще оценява нивото им на разговорливост. Аудиозаписите са били събирани от учените със съвсем други цели. Например няки експерти изучавали процеса на психологическо възстановяване на жените след лечение. Други са анализирали как хората се справят с емоциите след развод. Други пък са изследвали социалните ефекти от практикуването на медитация.

Тъй като хората не са знаели, че в центъра на вниманието е броят на думите, които произнасят, те са се държали по напълно естествен начин. Това изключва често срещания в науката проблем, при който участниците в експеримента променят поведението си, защото са наблюдавани. В този случай данните са възможно най-чисти: те улавят реалната картина на това как общността постепенно става все по-мълчалива.

Къде изчезват думите

Първото, което идва на ум при търсенето на причините за това явление, е повсеместното разпространение на смартфоните и социалните мрежи. Статистиката потвърждава това предположение. Изследователите са разделили хората на две възрастови групи и са установили, че младежите на възраст до 25 години млъкват значително по-бързо: ежедневният им речник се съкращава с 452 думи всяка година.

Въпреки това хората над 25 години също демонстрират устойчиво намаление — в техния случай спадът възлиза на 314 думи годишно. Това означава, че причината се крие не просто в увлечението на младежта по технологиите, а в по-мащабни промени в самата структура на нашето ежедневие.

Ние сме загубили огромно количество от така наречените микро-взаимодействия. Това са кратките, случайни разговори, които не носят дълбок смисъл, но исторически са запълвали деня ни. Не питаме случайни минувачи за пътя, не обменяме новини със съседите, докато чакаме автобуса или пощата.

Един такъв кратък диалог може да се състои от само двадесет или тридесет думи. Но ако премахнем тези ситуации от сутрешния път към работното място, ходенето до магазина и обедната почивка, то в крайна сметка се получава точно този дефицит от няколкостотин думи. Тоест, хората не са престанали да обсъждат важните теми с членовете на семейството или приятелите си, а от живота им са изчезнали именно случайните разговори с непознати хора.

Текстът не замества живата реч

Мнозина могат да възразят, че общуването не е изчезнало, а просто е променило формата си. Хората постоянно си пишат в месинджърите, изпращат служебни писма, оставят коментари в различни сайтове. Напълно е възможно, че ако съберем всички думи, написани през деня, да се окаже, че общият обем на произведената от човека информация не е намалял, а дори се е увеличил.

Въпреки това от психологическа и социална гледна точка устната реч и писането на текст са принципно различни процеси. Текстовото съобщение позволява да се отложи отговора, да се обмисли формулировката и да се скрият истинските емоции. В него няма интонация, няма естествени паузи и няма го физическото присъствие на другия човек.

Живата устна реч изисква незабавна реакция и синхронизиране на вниманието на двама души. Когато чуваме гласа на събеседника, ние възприемаме не само смисъла на думите, но и настроението му. Изследователите се съмняват, че увеличаването на броя на текстовите съобщения може напълно да компенсира липсата на живото общуване. Обемът на предаваната информация може да е голям, но качеството на социалното взаимодействие при кореспонденцията е значително по-ниско.

Бъдещите тенденции и проблемът със самотата

Авторите на проучването отбелязват важна географска подробност: данните им са събрани изключително в западните страни, главно в САЩ и някои европейски държави. Това са общества с високо ниво на индивидуализъм. В страните с други културни традиции, където колективните и семейните връзки са по-развити, процесът на намаляване на устната реч може да е много по-бавен. За жителите на големите съвременни метрополиси обаче тази статистика остава актуална независимо от местоположението.

На всичкото отгоре събраните данни са ограничени до 2019 г. Учените не могат да кажат със сигурност как се е променила статистиката през следващите години, но предполагат, че спадът е станал още по-стръмен. Пандемията от COVID-19 затвърди навиците на обществото за работа от разстояние, безконтактни доставки и отдалечени услуги. Докато към 2019 г. средната стойност вече е спаднала до 12 700 думи на ден, днес цифрата вероятно е много по-ниска.

Изследването на екипа на Матиас Мел предоставя обективен, математически измерим показател за явление, което беше наречено „епидемия от самота“ много преди появата на изследването. Кратките ежедневни контакти, които в миналото са помагали на хората да се чувстват свързани със заобикалящото ги общество, постепенно изчезват от живота ни.