С помощта на Китай: Белград се превръща в град на тотален контрол

На 25 август 2000 година в столицата на Сърбия, Белград се случва мрачно събитие: изчезва Иван Стамболич, бивш президент на Социалистическа република Сърбия. Тялото му е намерено през 2003 година, на 60 километра от мястото на изчезването му, а поръчителите на убийството избягват наказание. Историята се превръща в символ на неспособността на държавата да осигури справедливост за жертвите на режима.

Години по-късно ситуацията в Сърбия остава подобна. Съвременните технологии предоставиха на властите нови инструменти за контрол – шпионските програми „Pegasus“ и „Predator“. Граждански активисти и опозиционни политици все по-често стават жертви на цифрово наблюдение, организирано от държавата чрез посредници. Шпионските системи позволяват не само да се наблюдават действията на опозиционерите, но и да се оказва натиск върху журналисти, съдии и активисти.

Китайската подкрепа за концепцията на Белград за интелигентни градове също изигра ключова роля в създаването на системата за тотално наблюдение. В сръбската столица са инсталирани повече от 8000 камери с биометрично разпознаване на лица, което беше остро разкритикувано от правозащитниците.

Въпреки формалното съществуване на закони, регулиращи обработката на биометрични данни, действителният контрол остава в ръцете на сръбското МВР, което позволява на технологията да заобикаля законовите ограничения. Китайските компании Huawei, Hikvision и други са доставили оборудване за наблюдение, което позволява на Пекин да засили влиянието си на Балканите. Оборудването е закупено чрез съмнителни схеми, а данните се използват за потушаване на протести и наблюдение на опозицията.

През 2023 година използването на шпионски софтуер отново е в центъра на вниманието. Активисти и международни организации потвърдиха, че гражданското общество е било атакувано чрез софтуера Pegasus. Протестите, свързани с корупцията и трагедията на автогарата в Нови Сад отново изостриха общественото недоволство. Използването на шпионски софтуер за следене на протестиращи и журналисти беше още една причина за масови демонстрации, които обхванаха университети в големите градове в страната.

Използването на съвременни технологии за наблюдение в Сърбия подчертава трудния баланс между гарантирането на сигурността и защитата на гражданските права. Широкомащабното цифрово наблюдение поражда опасения относно въздействието му върху неприкосновеността на личния живот и демократичните процеси. Продължаващите протести в Сърбия показват желанието на гражданите за прозрачност и отчетност, но въпросът дали тези технологии са съвместими с принципите на правовата държава и правосъдието остава открит.