Само след 10 години изкуствените яйцеклетки и сперматозоиди могат да станат реалност

Учените са все по-близо до създаването на изкуствени гамети, които ще позволят на хората с безплодие да имат биологични деца. Това бе заявено на заседание на Органа за оплождане и ембриология на човека в Обединеното кралство (HFEA). Разработването на технологията се подкрепя активно от стартъпи от Силициевата долина, а реализацията ѝ се предвижда до 10 години. Яйцеклетките и сперматозоидите, създадени в лабораторията, могат да премахнат възрастовите и биологичните бариери пред зачеването. Но технологията е свързана с етични проблеми и медицински рискове. Към днешна дата използването ѝ в клиничната практика е забранено.

Изкуствените гамети (IVG) са яйцеклетки или сперматозоиди, създадени в лаборатория от генетично препрограмирани кожни клетки или стволови клетки. Ин витро гаметогенезата се счита за свещения граал в изследванията на плодовитостта. Технологията обещава да премахне възрастовите и другите пречки пред зачеването. Но тя носи и безпрецедентни медицински и етични рискове, които според HFEA трябва да бъдат взети предвид при предложената реформа на законите за раждаемостта.

Лабораторно отгледаните яйцеклетки вече са били използвани за раждането на здрави мишки, включително и такива с двама биологични бащи. Подобен резултат с човешки клетки все още не е постигнат, но американски стартъпи като Conception и Gameto твърдят, че са все по-близо до тази цел.

На заседанието на HFEA бе посочено, че прогнозният срок за въвеждане на технологията варира от 2-3 години (оптимистично) до 10 години. Въпреки това няколко лекари, присъствали на срещата, изразиха увереност, че IVG вероятно ще се превърне в стандартна част от клиничната практика в бъдеще.

Питър Томпсън, главен изпълнителен директор на HFEA, заяви:

„Изкуствените гамети биха могли значително да увеличат наличността на човешки сперматозоиди и яйцеклетки за научни изследвания и ако тяхната безопасност и ефикасност бъдат доказани и обществото приеме технологията, тя ще открие нови възможности за лечение на безплодието при мъже с нисък брой сперматозоиди и жени с нисък яйчников резерв.

Технологията също така отваря вратата за по-радикални възможности, като например „единичното родителство“ или „множествено родителство„, което, разбира се, повдига много етични въпроси. Така например първият вариант включва създаването на яйцеклетка и сперматозоид от клетки на един и същи човек.

Това значително увеличава риска от рецесивни генетични заболявания, причинени от дефектни гени. Повечето хора имат такива гени, но те обикновено не се проявяват, защото човек има две копия на всеки ген – едно от майката и едно от бащата. Въпреки това е много вероятно детето, заченато от единия родител, да няма „здраво“ копие на гена, което да компенсира дефектното. Франсис Флинтер, професор по клинична генетика и член на HFEA, заяви на заседанието: „В известен смисъл това е крайната форма на кръвосмешението“. На заседанието беше постигнато съгласие, че „единичното родителство“ трябва да бъде забранено.

В същото време „множественото родителство“ може да бъде допустимо, тъй като не носи такива биологични рискове и отчасти има социални аналози, като смесени семейства и отношенията с донори. В този случай две двойки създават два ембриона, а след това техните клетки се използват в лаборатория за производство на яйцеклетки и сперматозоиди за формиране на крайния ембрион.

Ребека Тейлър, ръководител на отдела за научна политика в HFEA, обяснява:

„Всъщност четиримата родители в този случай от генетична гледна точка ще бъдат баби и дядовци на детето. А родителите ще са ембрионите, ако това изобщо може да се представи по някакъв начин.“

Друг етичен проблем е възможността за създаване на огромен брой ембриони в лабораторията, което ще отвори пътя за по-широкомащабен генетичен скрининг. В страни, където подобни процедури не са толкова строго регулирани, колкото в Обединеното кралство (където скринингът е разрешен само за сериозни генетични заболявания), това може да доведе до практики, напомнящи евгениката, при които ембрионите се селектират по желани признаци, предупреждава HFEA. Облекчаването на възрастовите ограничения създава опасност от рискови бременности при по-възрастни жени и бебета, родени от възрастни родители.

Използването на изкуствени гамети в клиничната практика е забранено от действащото законодателство. Освен това би било изключително трудно да се докаже тяхната безопасност: всякакви случайни генетични промени в тези клетки биха могли да засегнат всички следващи поколения. HFEA препоръча ин витро гаметите да бъдат законодателно уредени, а опасните практики, свързани с тях, да бъдат забранени.