Самотата като стратегия за оцеляване: учените са направили неочаквани заключения от живота на горилите

Ново проучване на учени установи, че социалните връзки могат да повлияят негативно върху здравето и продължителността на живота. Те вярват, че това помага да се разбере защо някои индивиди, включително и хората, не търсят обширни връзки, пише InterestingEngineering.

Изследователи от фонда за горили „Диан Фоси“ и университетите в Ексетър и Цюрих са изучавали данни за 164 горили от Националния парк „Вулканите“ в Руанда в продължение на повече от 20 години и са установили, че социалната активност може да има различни ефекти върху здравето и дълголетието.

„Наличието на силни социални връзки често е полезно, но понякога не. При жените подобни връзки обикновено са свързани с по-ниски нива на заболяване, докато при мъжете е обратното. Все още не е ясно защо, но вероятно не става въпрос само за предаване на инфекции“ — казва водещият автор на изследването и старши научен сътрудник в университета в Цюрих, Робин Морисън.

Изследователите са изследвали силата на ключовите връзки, груповата интеграция, размера на групата и нивото на конфликт. Резултатите показват, че „оптималният“ стил на поведение зависи от много фактори – пол, възраст, наличие на потомство и т.н.

„При хората и другите социални бозайници социалната среда е един от най-силните предсказващи фактори за здраве и дълголетие. Но нашето проучване показва, че това не е категоричен случай, че активните и силни социални връзки са по-добри. В някои ситуации социалните черти, които преди смятахме за неадаптивни, всъщност могат да имат важни ползи“ — обяснява д-р Сам Елис.

Изследователите също така подробно описват социалния живот на четирите вида горили, стремейки се да осветлят разликите между тях.

– Гутангара, възрастна самка, има добри взаимоотношения в групата, но прекарва по-голямата част от времето с децата си. Тя стана най-успешната майка в проучването.

– Маги е бивша доминантна самка, която е съчетавала агресия и грижа. След смъртта на самеца, тя поела лидерството. Показва рядък тип за самките.

– Титус е мъжки сребристогърб, който е преживял загубата на родителите и групата си като малък, но е станал лидер на 15-годишна възраст и е поддържал господство в продължение на две десетилетия. Известен със спокойния си характер.

– Кантсби, друг мъжки сребристогърб самец, държи лидерството в продължение на 22 години, което е рекорд сред горилите. Станал е баща на поне 28 малки и е бил миролюбив и властен.

Тези житейски истории, казват изследователите, илюстрират как различните социални стратегии — независимо дали са фокусирани върху връзка, лидерство, агресия или поддържане на мир —- могат да допринесат за успеха или неуспеха, в зависимост от социалния контекст.

По-рано ви информирахме за революционно откритие на учените, което обяснява защо октоподът е толкова умен. По-специално, има предположение, че октоподите и хората може да имат дългогодишна еволюционна връзка, която помага да се обясни забележителната интелигентност на главоногите. Според откритията, и двата вида могат да проследят когнитивната си сложност до общ прародител, живял преди около 518 милиона години.

Учените са открили, че мозъците на октоподите и хората са се усложнили по забележително сходни начини, въпреки факта, че са следвали напълно различни еволюционни пътища. Учените описаха това явление като конвергентна еволюция и заключиха, че съществува „обща биологична стратегия за изграждане на интелигентност в отдалечени клонове на живота“.