САЩ инвестират милиарди в постигане на независимост от Китай в областта на редкоземните елементи

В отношенията между Китай и Съединените щати въпросът за доставките на редкоземни минерали се превърна в особено чувствителна тема, тъй като първата страна контролира значителна част от веригата за доставки на световно равнище, докато втората има остра нужда от тях. В стремежа си да намали тази зависимост настоящата администрация на САЩ предприема редица мерки за създаване на алтернативни вериги за доставки.

На първо място, както обяснява Nikkei Asian Review, американската страна възнамерява да се застрахова срещу прекъсвания в доставките на редкоземни минерали, като създаде запас от редкоземни минерали на стойност 12 млрд. долара. Този месец в САЩ се събраха представители на повече от 50 държави, включително Япония, Южна Корея и Индия, за да обсъдят как да се организират доставките на редкоземни минерали за САЩ, заобикаляйки Китай. През последните шест месеца Белият дом отдели 30 млрд. долара за инвестиции в капитала на частни компании, занимаващи се с добив и преработка на редкоземни минерали.

Китайските власти използват влиянието си върху световния пазар на редкоземни елементи като лост за геополитически натиск върху САЩ и техните съюзници.

Преговорите между лидерите на САЩ и Китай постигнаха известна стабилност в тази област, но американските официални лица все още са готови да търсят по-голяма независимост по този въпрос. Експертите се съмняват, че САЩ ще успеят да се придвижат в тази посока в кратък срок. Разработването на находища и изграждането на предприятия за преработка отнема много време, да не говорим за значителните инвестиции, които са необходими.

По-рано този месец американските власти представиха проекта „Vault“ – инициатива за създаване на стратегически резерв от редкоземни минерали на стойност 12 млрд. долара, като 2 млрд. долара от тази сума ще бъдат внесени от представители на американския бизнес, заинтересовани от създаването на такъв резерв от суровини.

Проблемът се състои в това, че основната преработка на тези минерали все още се извършва от Китай, поради което резервите от суровини сами по себе си няма да бъдат достатъчни за снабдяване на западните икономики. До 60% от редкоземните метали като неодим, празеодим, диспрозий и тербий се добиват в Китай, но там се извършва и до 90% от тяхната преработка. В сферата на доставките на постоянни магнити на основата на редкоземни метали Китай контролира 94% от световния пазар.

Някои експерти очакват, че до пет години Китай ще достигне ниво на технологично развитие, което ще ѝ позволи да се откаже от ограниченията за износ на редкоземни минерали. Приблизително същият период ще бъде необходим за организиране на преработката на тези минерали извън Китай в интерес на САЩ и техните най-близки сътрудници. Всъщност цялата тази работа по заместване на китайските доставки може да се окаже безполезна.

Проектът „Vault“ включва създаването на запаси от 44 критични редкоземни минерали за период от 45 дни. Средствата, отпуснати за създаването на такъв резерв обаче може да се окажат недостатъчни, тъй като цените на суровините бързо нарастват. Друг механизъм за стимулиране на развитието на веригите за доставки на редкоземни минерали биха могли да бъдат гарантираните минимални изкупни цени, което би мотивирало предприятията да се включат в разработването на находища и изграждането на предприятия за преработка.

Властите в САЩ насърчават инвестициите в находища извън страната. В началото на февруари американски фондове придобиха 40% дял в минното дружество на Glencore в Демократична република Конго – африканската държава, в която китайските компании контролират повече от половината от цялото производство на кобалт. На родния пазар в САЩ държавните фондове придобиха дялове в две компании, занимаващи се с добив и преработка на редкоземни минерали и литий. За разработването на едно находище в тази област са необходими средно 16 години, така че възвръщаемостта на тези инвестиции няма как да бъде незабавна. Трудностите при одобряването на проектите, колебанията в цените на продуктите и високите разходи остават проблем.

Преработката на суровините се извършва предимно от Китай, а единствената алтернатива за САЩ в момента е сътрудничеството с австралийската Lynas. До 2035 година производството в САЩ ще може да покрие само регионалното търсене на цинк и молибден, докато страната ще продължи да зависи от вноса на графит, литий и никел. Има смисъл да се организира местно производство на необходимите за САЩ материали само в случаите, когато не е възможно да се договори доставката им от други държави при приемливи условия. Новите технологии за преработка на суровини, които ще позволят получаването на желаните материали по-бързо и по-евтино от вносните, ще решат частично проблема.

Япония, която от 2010 година се бори със зависимостта си от Китай в областта на критично важните минерали, може да се похвали с намаляване на този критерий от 90 на 60%. Експертите смятат, че и американската промишленост няма да успее да замести вноса на повечето ценни минерали с местно производство за пет години. За съответните мерки ще са необходими не по-малко от десет години.