Сблъсъкът на титаните. Какво ще се случи, когато Андромеда се сблъска с галактиката Млечен път?

Трудно е да се повярва, но за съществуването на галактиките учените разбират едва през 20-те години на миналия век. Астрономи от целия свят са наблюдавали мъглявината Андромеда в продължение на много години, но са били сигурни, че тя е част от нашата галактика Млечен път. Фактът, че тази мъглявина е отделна галактика, е установен за първи път от американския астроном Едуин Хъбъл, в чиято чест е наречен легендарният космически телескоп. Докато наблюдавал звездите в Андромеда, той успял да изчисли разстоянието до мъглявината и с изненада открил, че тя е много по-далеч, отколкото се е смятало дотогава. С откритието, че Андромеда е отделна галактика, започва нова ера в космологията и астрономията. Учените все още изучават Андромеда и наскоро оцениха вероятността за нейния сблъсък с галактиката Млечен път.

Колко галактики има във Вселената

Изминаха повече от 100 години от откриването на галактиката Андромеда. През това време астрономическата апаратура стана многократно по-мощна и учените откриха много други галактики. Така например знаем за съществуването на Големия Магеланов облак, който се намира на разстояние 160 хил. светлинни години и съдържа около 30 млрд. звезди. Също така недалеч от Млечния път се намира Малкият Магеланов облак – разделят ни 200 хиляди светлинни години, като той се състои от около 3 милиарда звезди.

Общият брой на галактиките във Вселената е невъзможно да бъде преброен. Учените само предполагат, че техният брой може да е около 2 трилиона.

Най-близката до нас галактика

Слънчевата система се намира в галактиката Млечен път. От всички трилиони галактики Андромеда е най-близо до нас. Тя има спираловидна форма и съдържа около 1 трилион звезди. Но това е приблизителна цифра, тъй като тя е полуобърната спрямо Земята и някои звезди от Млечния път закриват гледката. Тя се намира на 2,5 милиона светлинни години от нас и е два пъти по-голяма от нашата галактика.

Благодарение на мощните телескопи знаем, че галактиката Андромеда се движи със скорост около 402 336 километра в час. Счита се, че след около 4,5 милиарда години тя ще се сблъска с нашата галактика Млечен път и те ще се слеят в едно цяло. Новата галактика ще има кръгла форма и ще се състои от невъобразим брой звезди, разпръснати по нови орбити. Ако Земята, Слънцето и другите известни обекти оцелеят след тази катастрофа, те ще получат нови координати в пространството.

Когато ще се сблъскат Андромеда и Млечният път

Неотдавна учени оцениха вероятността за сливане на галактиките Андромеда и Млечен път. За тази цел те проучиха новите данни, събрани от космическите телескопи „Гая“ и „Хъбъл“. Според авторите на новата научна статия, за да се прогнозира сливането на галактиките, е необходимо да бъдат известни не само скоростта и посоката на тяхното движение. Освен всичко това е важно да се вземе предвид и динамичното триене между галактиките, което може да доведе до загуба на кинетична енергия.

Изследователите са взели предвид и влиянието на другите галактики върху Андромеда и Млечния път. Те стигнали до заключението, че когато се вземат предвид новите научни доказателства, вероятността те да се сблъскат е много по-малка. Изчисленията им показаха, че през следващите 10 милиарда години сблъсък между Млечния път и Андромеда няма да настъпи с 50-процентова вероятност. Тази информация на практика нищо не показва.

В интерес на истината изследователите са дали много удобен за себе си отговор. Като обявиха, че галактиките ще се сблъскат с 50-процентна вероятност, те сякаш казват, че те „или ще се сблъскат, или не“. Както и да е, сега учените леко се усъмняват в бъдещата катастрофа. Докато по-рано всички бяхме сигурни, че в бъдеще нашата галактика ще изглежда по съвсем различен начин, сега има основания да се смята, че нещата ще останат същите.

Като цяло, освен звездите, планетите и астероидите, учените изследват и галактиките. Откритията в тази област се правят често, интересни са и дават нова и полезна информация за Вселената.

Като се има предвид, че броят на галактиките е минимум трилиони, то Вселената е с размери, които дори не можем да си представим. Питали ли сте се някога какво се крие в пространството между галактиките?

От какво е съставена Вселената?

В крайна сметка всяка галактика започва да изчерпва рециклируемия космически газ. А без газ във Вселената не могат да се образуват нови звезди; старите звезди доживяват своя живот и умират, а накрая умира и галактиката. Галактиките живеят в т.нар. газова баня – средата, от която са се родили и която ги подхранва. Галактиките вдишват и издишват газ, а звездите продължават да горят, докато газът не свърши. Звучи красиво, нали?

В миналото проблемът с проверката на тази теория се състоеше в това, че инструментите на астрономите едва успяваха да открият следи от междугалактическия газ, да не говорим за неговото появяване и изчезване. Днес обаче, благодарение на по-чувствителните инструменти, учените знаят много повече. Откритията показват, че междугалактичната среда е богата на газ, който изпълва Вселената и дава началото на галактиките. Малко по-малко убедителни, а понякога и озадачаващи, доказателствата в близката до галактиката среда показват, че галактиките живеят чрез рециклиране на газ във и от звездите.

Но доказателствата, че галактиките могат да изчерпят своя газ и звездите да спрат да се раждат, което ще доведе до смъртта на галактиките, все още са само предварителни. Факт е, че дори в младата Вселена газът не е хомогенен. Междугалактическата среда също не е чист водород: тя е частично запълнена с елементи, по-тежки от водорода, които се появяват при експлозията и смъртта на звездите.