Светлин Наков: „Вкарват България в инфлационна спирала. За първи път се замислих дали да живея в чужбина“

Проектобюджетът за догодина все още не е окончателно приет, но ефектът му вече се усеща в бизнеса. Светлин Наков, съосновател на SoftUni, беше категоричен: „Влошаване на бизнес средата – най-меко казано“. Според него предложените промени не просто оскъпяват труда, а вкарват България в гарантирана инфлационна спирала, от която излизане няма да има години наред.

„Служителите ми ще вземат със 100 лева по-малко – освен ако не ги компенсирам“

Наков даде пример с реалния ефект върху собствената му компания.
От януари, при непипнати трудови договори, служителите на SoftUni ще получават между 50 и 100 лв. по-малко заради увеличените осигуровки. Но този път той няма намерение да компенсира автоматично:

„Дойде време бизнесът да спре да компенсира това, което по закон е за сметка на служителя. Иначе хората никога няма да имат мотивация да мислят критично, когато отиват до урните.“

Според него държавата прехвърля тежестта на своя неефективен модел върху частния сектор – и това е основният проблем.

„Никога не е било толкова зле. За първи път от 30 години се замислих дали да живея в чужбина“

Наков определи ситуацията като най-тежката от 1996 г. насам.
По думите му държавата увеличава данъци и разходи по начин, който гарантира дългове и бедност:

„Парите се управляват грешно. Взимат се пари от бизнеса, за да се финансират силовите структури, МВР, прокуратурата и различни комисии за репресия. Това е мафиотщина.“

Той подчерта, че България никога не е повишавала данъците толкова масово и за толкова кратко време.

Инфлационната спирала – модел, от който няма връщане назад

Най-голямата опасност, според Наков, идва от политическото решение държавните заплати да бъдат обвързани със средната работна заплата. Това създава автоматичен механизъм, който ще повишава разходите постоянно – независимо от производителността:

„Вдигат доходите на администрацията – без реформи, без оценка за ефективност. Частният сектор е принуден да ги гони, за да не загуби кадри. Всичко поскъпва. Заплатите пак се вдигат. И така – без край.“

Неговата прогноза е тежка: 10–15% инфлация и дългосрочно обедняване.

Сивият сектор отново ще расте

При по-високите разходи бизнесът вече няма много място за маневри.
Наков предупреди, че част от фирмите неизбежно ще се върнат към стари практики:

„Когато опре нож до кокала, българинът е адаптивен. Ще започне да пуска хора на минимална заплата и да плаща кеш. Това в IT сектора беше изчезнало, но ще се върне.“

Другият масов път – емиграцията на малкия и средния бизнес към по-предвидими държави.

Образованието: повече пари, но без резултати

На въпрос за ефекта от увеличените бюджети за образование Наков бе директен:

„Това е поредната неефективна система. Парите не дават резултат. Учителската професия в малките градове е просто местенце, където да се скриеш – без значение дали си добър учител.“

В частната гимназия на SoftUni, по думите му, се налага сериозна вътрешна оценка и ежегодна подмяна на 4–10 учители. Подобно нещо в държавното образование е невъзможно.

Смартфони, социални мрежи и AI в училище

Наков подкрепи ограничението на телефоните в час:

„Те разсейват. Възпитават скролиращо поведение. Убиват концентрацията.“

По отношение на социалните мрежи за деца – той смята, че ограниченията за най-малките са разумни, но след 16 г. забраните са трудно защитими.

Относно навлизането на AI в образованието:
„Трудността е да научим учениците да използват изкуствен интелект като помощник, а не като заместител.“

AI в бизнеса: промените вече са необратими

Наков даде примери от собствената си практика:

„От три години не съм чел договор от начало до край. AI ми казва на какво да обърна внимание.“

Той подчерта, че AI вече е отнел голяма част от джуниър позициите в адвокатските кантори, финансите, маркетинга, програмирането и администрацията. Но според него сектори за дигитализация има още много – и безработица ще има само в секторите, където технологиите изпреварват трансформацията.

„Вярвам в България – въпреки всичко“

В края на интервюто той направи важна уговорка.
Въпреки силните критики, Наков остава оптимист:

„Вярвам в България най-вече заради общността от мислещи хора и почтени предприемачи. Ние сме свикнали да се борим – с пазара, с конкуренцията, с предизвикателствата. Сега се борим и с държавата.“