Сгрешили сме с цели 100 години: учените посочват истинската дата, на която човечеството е променило климата

Когато говорим за изменението на климата, обикновено си спомняме за димящите фабрични комини от 20-и век, безкрайните задръствания и рязко покачващите се емисии на CO₂ след Втората световна война. Склонни сме да мислим за човешкото въздействие върху планетата като за сравнително скорошно явление – проблем, който са осъзнали едва нашите дядовци и който трябва да решим ние.

Но какво би означавало, ако първите незабележими, но съвсем реални следи от нашето влияние върху планетата са се появили много по-рано? Ами ако нашият „климатичен отпечатък“ се простира не от средата на ХХ век, а от епохата на Шерлок Холмс, парните машини и газовите фенери? Едно скорошно проучване на екип от климатолози буквално преобръща представата ни за времето, като изпраща началната точка на глобалните промени назад във времето до далечната 1885 г.

Машина на времето за климатолозите?

Разбира се, учените не разполагат с машина на времето, за да пътуват до викторианска Англия със съвременни сензори. Но те разполагат с нещо по-добро: мощни климатични модели. Изследователите задават елегантен по своята простота въпрос: ако разполагахме с днешните технологии преди 150 години, какво щяхме да видим?

За да отговорят на този въпрос, те създават сложна симулация, един вид „цифров близнак“ на климата в миналото. В модела са заредили всичко, което е известно за онази епоха: историческите данни за емисиите от изгарянето на въглища и дърва (тъй като индустриалната революция вече е била в ход), вулканичната активност и слънчевите цикли. След това, използвайки девет различни, независимо разработени климатични модела, те „пуснали“ историята от 1860 г., като разгледали внимателно един конкретен, много важен слой на атмосферата.

Защо да гледаме толкова нависоко?

Защо учените се фокусират не върху температурата близо до повърхността на Земята, а върху стратосферата – слой от атмосферата, който започва на около 10-15 километра над повърхността?

Представете си, че се опитвате да чуете тихия шепот на оживена железопътна гара. Шумът на тълпата, съобщенията на диктора, бученето на влаковете – всичко това пречи. Подобно е положението и с температурата в тропосферата, където живеем. Тя се влияе от огромен брой фактори: смяната на деня и нощта, сезоните, океанските течения, случайните метеорологични аномалии. Този „шум“ прави много трудно откриването на слабия, но постоянен сигнал на глобалното затопляне, особено в ранните му етапи.

За стратосферата може да се каже, че е „тихата стая“ на нашата планета. Тя е много по-малко податлива на атмосферни смущения. Но най-важното е, че тя реагира по много различен начин на парниковите газове.

Когато долу е топло, горе е студено.

Звучи като парадокс, нали? Но именно в това се крие ключът. Парниковият ефект, причинен от газове като CO₂, действа като одеяло, което обвива Земята. Това одеяло задържа топлината в долните слоеве на атмосферата (тропосферата), като я предпазва от изтичане в космоса.

Какво се случва над одеялото? Точно така, там става по-студено. По-малко топлина достига до стратосферата и тя започва да се охлажда.

Това стратосферно охлаждане е много по-чист и недвусмислен „сигнал“ за човешката намеса, отколкото затоплянето в близост до повърхността. То е почти напълно незасегнато от метеорологичните фактори. И именно този сигнал учените са търсили в своите модели.

Присъдата от миналото: 1885 г.

И знаете ли кое е най-интересното? Моделите показват, че този сигнал – трайно, статистически значимо охлаждане на стратосферата – би бил видим за хипотетичен наблюдател със съвременни инструменти още през 1885 г.

Нека спрем за момент и си представим тази дата. Карл Бенц току-що е патентовал първия си автомобил с двигател с вътрешно горене. Все още няма Айфелова кула. Въглищата и парата владеят света. И все пак колективната дейност на човечеството – отопляването на домовете с дърва и въглища, работата на парните машини във фабриките и железниците – вече е достатъчна, за да остави видим белег върху атмосферата на планетата.

Това откритие коренно променя картината. То показва, че нашата планета е много по-чувствителна към промените, отколкото сме си мислели. Не са били необходими милиарди машини и глобална индустрия, за да се задвижи този процес. Необходима е била скромната (по днешните стандарти) мощ на ранната индустриална епоха.

Уроците, които трябва да научим

Честно казано, това изследване е нещо повече от любопитен исторически факт. То съдържа няколко важни урока за нас в днешно време.

На първо място, то представлява блестящо доказателство за надеждността на настоящите климатични модели. Ако един модел може да „предскаже миналото“ толкова точно въз основа на исторически данни, то на неговите прогнози за бъдещето може да се вярва с много по-голяма увереност.

Второ, то ни напомня, че климатичната система е огромен и инертен механизъм. Действията, предприети от нашите прадеди, са имали последици, които можем да измерим едва сега. Което означава, че и днешните ни действия ще имат последици в продължение на още много десетилетия, ако не и столетия.

Сигналите за промяна са били там, в студените висини на стратосферата, много преди да се научим да ги виждаме. Днес разполагаме с всички инструменти не само да видим, но и да разберем какво се случва. И може би основният въпрос вече не е кога е започнало всичко, а как ще използваме тези знания.