Скорост – 600 километра в час, шум – нула. Китайски маглев победи ефект, който пречеше в продължение на 50 години

Новото решение обещава тишина при излизане на влаковете от тунелите.

Китайски инженери са открили начин да се отърват от „гръмотевичните звуци“, които се появяват, когато свръхбърз маглев излиза от тунел със скорост около 600 км/ч. За да намалят мощните звукови вълни и възникващото налягане, специалистите са разработили специален звукоизолиращ „слой“ с дължина 100 метра – той се монтира на изхода на тунела и почти напълно потиска ефекта, известен като „тунелна експлозия“.

Когато някой високоскоростен влак навлезе в затворено пространство, той компресира въздуха пред себе си като бутало. Този сгъстен въздух се изтласква навън на изхода, създавайки рязък пукот – ефект, сравним с миниатюрна гръмотевица. Проблемът става особено остър при много високи скорости: ако при конвенционален влак „куршум“ със скорост 350 км/ч взрив в тунел може да се получи само в тунел с дължина около 6 км, то при скорост 600 км/ч е достатъчно вече в участък от 2 км.

Китайските изследователи са решили проблема, като са използвали лека пореста структура, монтирана на изхода на тунела. Те са добавили специално покритие към нея в началния участък на стената на тунела. Заедно те работят на принципа на шумозаглушител: част от въздуха „изтича“ навън, намалявайки резкия спад на налягането. Според резултатите от тестовете конструкцията намалява силата на ударната вълна с 96% – до почти незабележимо ниво – и в същото време не изисква значително усложняване на конструкцията.

Това решение може да бъде важна стъпка към пълното внедряване на маглеви от следващо поколение. За разлика от конвенционалните влакове, които са ограничени от износването на колелата и релсите, влаковете на магнитна възглавница се движат без триене, което позволява да се развиват много по-високи скорости. Но с увеличаването на скоростта се увеличават и аеродинамичните ефекти – включително тунелните удари, които досега оставаха основна пречка.

Новата звукоизолираща система ще бъде използвана в най-новия прототип на маглев, построен от Китайската държавна железопътна корпорация (CRRC). Този модел беше представен през 2021 г. и е проектиран да работи в непрестанна експлоатация със скорост 600 км/ч.

Днес в Китай функционира само една маглев линия – високоскоростното трасе от летището в Шанхай, построено през 2004 г. по германската технология Transrapid. Тя може да ускорява до 460 км/ч, но обслужва само 30 километра релсов път. Останалите проекти бяха отложени за години на фона на бързото развитие на конвенционалната високоскоростна мрежа, която вече е достигнала близо 48 000 километра.

Сега интересът към маглевите се завръща. Представители на индустрията смятат, че влак със скорост от 600 километра в час и безшумна електромагнитна тяга може да се конкурира с вътрешните въздушни превози – особено по такива популярни маршрути като Пекин-Шанхай. Пътуването ще отнема около 2,5 часа – приблизително колкото пътуването със самолет от врата до врата – но ще струва наполовина по-малко, ще отделя седем пъти по-малко CO₂ и ще облекчи претоварените летища.

Все още няма официални решения за изграждането на маршрутите, но регионалните власти активно насърчават идеята за създаване на пилотни линии.

Китай не е единствената страна, която инвестира в технологията на магнитната левитация. Япония изгражда линията Chuo Shinkansen между Токио и Осака, по която влаковете ще се движат със скорост до 505 км/ч, което ще намали времето за пътуване от 2,5 часа на малко повече от час. В Южна Корея вече се експлоатират две малки трасета с маглев. Но в САЩ проектът за маглев на Източното крайбрежие наскоро беше фактически прекратен: Министерството на транспорта отмени федералното финансиране след почти десетилетие на неуспешно планиране, местни протести и рязко покачване на разходите.

На този фон китайският проект – 100-метровата буферна зона на изхода на тунела – изглежда като едно от малкото реални решения за доближаване на маглева до едно комерсиално бъдеще. Ако широкомащабните тестове потвърдят заявеното 96-процентно намаление на ударната вълна, може да става дума за преодоляване на една от последните технически бариери между експерименталните проекти и новата ера на сухопътното пътуване – по-бързо от железопътното и по-екологично от самолетното.