Сладката вода на Земята се „задушава“: учените обясниха опасността

Реките, потоците, езерата и водоемите са жизненоважни за живота на Земята и, подобно на хората, се нуждаят от кислород, за да функционират.

Но ново проучване на учени от университета в Утрехт установи, че количеството кислород в прясната вода е намаляло драстично през последните 100 години,  съобщава Scitechdaily. Учените посочиха, че начинът, по който се произвежда и използва кислорода в сладководните системи, се е променил драстично от 1900 г. насам, до голяма степен поради човешката дейност.

Проучването обяснява, че кислородът е не само важен за водния живот, но и играе ключова роля в циклите на хранителни вещества като въглерод и азот. Когато нивата на кислород паднат твърде ниско (състояние, известно като хипоксия), екосистемите започват да се сриват. Рибите умират, хранителните вериги се сриват, качеството на водата се влошава и ефектите вече се усещат по целия свят.

Изданието отбелязва, че това проучване ясно показва, че това, което се случва с езерата и реките, не е местен проблем, а глобална криза, причинена от човешката дейност.

Екип от изследователи, ръководен от базираните в Утрехт геолози Junjie Wang и Jack Middelburg, разработи за първи път глобален модел, описващ целия цикъл на кислород във вътрешността на водите по света. „С този модел ние предлагаме най-цялостното разбиране на този цикъл в голям мащаб, така че да можем да видим кога възникват проблеми с кислорода, да разберем причините и да се надяваме да се намесим навреме“ — казва Middelburg.

Екипът установи, че глобалният „оборот на кислород“ — тоест колко кислород се произвежда и консумира — се е увеличил. Но тук е уловката: тези води консумират повече кислород, отколкото произвеждат, което ги прави все по-голям поглътител на атмосферния кислород.

„Повече селско стопанство, повече отпадъчни води, повече язовири и по-топъл климат променят начина, по който функционират нашите сладководни екосистеми“ — казва ученият Junjie Wang.

С повече хранителни вещества, навлизащи в реките, езерата и водоемите, водораслите растат по-бързо, но когато умират и се разлагат, те консумират огромни количества кислород.

„Открихме, че основните причини се коренят в тези преки човешки дейности. Първо, оказва се, че доставката на хранителни вещества, например чрез прекомерно торене, е основен фактор за това ускоряване. Второ, по-дългото време за пътуване на прясната вода до морето чрез изграждането на язовири и водоеми се оказва също толкова важно“ — добавя Middelburg.

В същото време повишаването на температурата прави кислорода по-малко разтворим във водата, движи се по-бавно вертикално през водния стълб и ускорява процесите, които го изгарят още по-бързо. „Досега имаше консенсус в научната литература, че повишаването на температурите причинява основно това ускорение. Но нашият модел показва, че затоплянето допринася само с около 10-20% за това явление“ — казва Junjie Wang.

Това проучване показа още, че съвременният цикъл на кислород във вътрешността на водите изглежда много по-различен от този, който е бил в началото на 1900 г. „Въпреки че тези води покриват само малка част от повърхността на Земята, в момента те премахват почти милиард тона кислород от атмосферата всяка година — общо половината от това, което целият океан изхвърля обратно“ — сравнява Middelburg.

„Вече не можем да пренебрегваме ролята на вътрешните води в глобалния климат и кислородния баланс. Те се променят по-бързо, отколкото си мислехме, и са критични части от пъзела на земната система“ — заключи Junjie Wang.

За да добавим позитивизъм ще припомним, че наскоро в САЩ откриха микроби, които могат да пречистят цялата вода на планетата: крият се на дълбочина 200 метра.