След като прекараме COVID-19: Мозъчни увреждания, умора и болки?

Факт е, че COVID-19 е ново заболяване и ние не знаем достатъчно за него. Вирусът не е съществувал достатъчно дълго, за да изучим за неговите специфични дългосрочни ефекти. Със сигурност обаче можем да прегледаме наличните данни за минали подобни пандемии и вируси. Преразглеждането на вече съществуващите изследвания на ефектите на подобни вируси е от съществено значение за разработването на програма за превенция.

Например, има данни за оцелели от предишни извънредни ситуации в областта на общественото здраве. Едно проучване, проведено в Онтарио, Канада, изследва едногодишните резултати при оцелели от тежък остър респираторен синдром (SARS) (разновидност на коронавируса), глобална епидемия на 2003 г. 17% от 117 оцелели не са се завърнали на работа през 1-вата година. 51% от оцелелите са изисквали 668 посещения при практикуващи психиатри или психолози, а при 33% е отчетено значително влошаване на психичното здраве. Въпреки че по-голямата част от оцелелите са имали добро физическо възстановяване, някои пациенти и лекарите, които са се грижели за тях, съобщават за забележителни влошения в психичното здраве една година след свързаната с SARS хоспитализация. Друго проучване на SARS заключва, че една година след хоспитализацията, оцелелите са имали по-високи нива на стрес, депресия, тревожност и посттравматични симптоми.

Изследвания на синдрома на остър респираторен синдром (ARDS) показват, че усложнения като мускулна слабост, намаляване на физическата активност и емоционален дистрес могат да продължат с години след възстановяването. Други изследвания показват клинично значими симптоми на умора на шестия или дванадесетия месец след прекарването на ARDS. Тези открития ясно сочат към съпътстваща криза на психичното здраве за поне тези респираторни вируси. Отговорно е да се поучим от последствията от обществени ситуации като SARS, за да избегнем потенциалните психологически усложнения от COVID-19.

Очевидно COVID-19 не съществува от години, за да се изследват дългосрочните му ефекти. Независимо от това, различни източници сочат потенциални не-белодробни дългосрочни усложнения. CDC изброява редица симптоми на COVID-19, включително висока температура / втрисане, кашлица, задух, умора, мускулни болки, главоболие, загуба на вкус или миризма, болки в гърлото, запек, гадене / повръщане и / или диария. Въпреки че списъкът включва някои неврологични симптоми като главоболие и загуба на обоняние, последните данни показват, че може да има много други неврологични и когнитивни усложнения в продължение на месеци след възстановяването.

В едно скорошно проучване, проведено в Китай, изследователите установяват, че близо 40% от пациентите заразени с COVID-19 са претърпели различни неврологични симптоми като увреждане на нервите, мускулни наранявания, съзнателно разстройство и объркване.

Според едно проучване около 5% от хоспитализираните млади пациенти с COVID-19 са получили инсулт. За съжаление много от тези пациенти забавят отиването си в болницата поради страх от пандемията и социалната изолация допълнително усложнява възстановяването и води до дългосрочни проблеми.

Защо респираторният вирус причинява неврологични проблеми? Причината е, че коронавирусните инфекции активират ензим, наречен ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (ACE2). Ензимът се намира както в нервната система, така и скелетните мускули. Това би обяснило неврологичните и мускулни симптоми, открити при много пациенти с COVID-19 след възстановяване. Също така вирусът може да повреди мозъка чрез носа, кръвообращението или косвено в резултат на слаба имунната система.

Колкото по-тежки са симптомите, толкова по-голяма е вероятността пациентът да развие продължителна неврологична патология. В проучване, изследващо аутопсии на пациенти с COVID-19, те откриват невронална дегенерация при починали пациенти. Също така, изследователите открили вируса в цереброспиналната течност на пациентите (течността, циркулираща в гръбначния и главния мозък). Заслужава да се спомене, че антителата срещу коронавируса са открити в CSF на хора с болестта на Паркинсон (коронавирусът има афинитет да се прикрепя към мозъчната област, пряко замесена в Паркинсон).

Също така, някои възпалителни процеси като интерлевкин (IL-6) са били в положителна връзка с тежестта на симптомите на COVID-19. Освен това активирането на COVID-19 в имунните клетки в мозъка може да причини хронично възпаление и мозъчно увреждане.

Документираните ефекти на COVID-19 също са публикувани в различни онлайн журнали. Например по-изчерпателни списъци с въпроси (извън списъка на CDC) са обсъждани в различни Facebook групи. Някои от симптомите, които се споменават (дори с лека до умерена тежест), включват:

• Загуба на паметта;
• Затруднена концентрация и внимание;
• Общо неразположение;
• Психични / мозъчни увреждания (много често);
• Невропатия (като усещане за щифтове и игли);
• Мускулна болка;
• Тревожност, депресия и обостряне на съществуващи психологически разстройства;

В заключение, изглежда, че хората, които са се възстановили успешно от COVID-19, остават застрашени от последващи симптоми и проблеми. Понастоящем числата на ефекта на заразата отразяват пациентите, които са заразени, починалите от него и онези, които са се възстановили. Трябва да се оцени качеството на живот извън „възстановяването“. Здравните специалисти трябва да насърчават по-всеобхватни начини на лечение и да проучват проблемите на психичното здраве. Има „много ограничени данни за психиатрични симптоми, свързани с COVID-19“ Ето една тревожна находка, излагането на вирусни инфекции в матката е свързано с повишен риск от развитие на шизофрения. Настоящите изследвания и истории предполагат, че дори когато COVID-19 си тръгне, неговият призрак ще остане с години. Обществеността трябва да е запозната с много по-дългия списък от потенциални симптоми и техните ефекти върху качеството на живот. Това може би се отнася дори за възстановилите се лица от COVID-19.