След 56 близки прелитания над Юпитер и други близки срещи с три от четирите галилееви спътници, сондата Juno на НАСА ще направи най-близкото си досегашно прелитане над вулканичния спътник Йо в събота, 30-ти декември, като се доближи на 1500 км от неговата повърхност.
Това ще бъде най-близкото прелитане от 20 години насам и ще предшества друго много близко прелитане, насрочено за 3 февруари 2024 г., при което Juno отново ще се доближи на 1 500 км от Йо.
Досега в рамките на мисията е наблюдавана вулканичната активност на Йо от разстояния от 11 000 км до над 100 000 км, а също така са предоставени първите подробни изображения на северния и южния полюс на спътника. Комбинирайки данните от това прелитане с предишните наблюдения, научният екип на Juno проучва как се променят вулканите на Йо: колко често изригват, колко ярки и горещи са и как се променя формата на потоците лава. И как активността на Йо е свързана с потока от заредени частици в магнитосферата на Юпитер.
Проучване на масивната вулканична дейност на Йо
И трите камери на борда на Juno ще бъдат активни по време на прелитането на 30-ти декември. JIRAM (Jovian Infrared Auroral Mapper), която прави инфрачервени снимки, ще каталогизира топлинните сигнали, излъчвани от вулканите и калдерите, които покриват повърхността на Йо.
В същото време Stellar Reference Unit – камерата за звездна навигация, която също предоставя ценна научна информация, ще заснеме повърхността с най-високата досега резолюция. А камерата JunoCam ще прави цветни изображения във видимият спектър на светлината.
С всички данни, които може да събере, и с данните, които ще получи на 3-ти февруари, Juno ще изследва източника на масивната вулканична дейност на Йо. Това ще помогне на учените да разберат дали под кората му има океан от магма и какво е значението на приливните сили на Юпитер, които безмилостно притискат този спътник.
Предстоящото прелитане на Йо ще се осъществи по време на 57-ата му обиколка около Юпитер. По време на тази орбита сондата, нейните инструменти и камери са преминали през една от най-неблагоприятните радиационни среди в цялата Слънчева система.
Юпитер има интензивно магнитно поле, което е около 14 пъти по-силно от земното. Това магнитно поле улавя заредените частици, като например електроните и протоните, от слънчевия вятър и ги ускорява до много високи скорости. Уловените заредени частици създават обширна радиационна област около газовия гигант, образувайки пояс от високоенергийни частици, които могат да причинят сериозни повреди на космическите сонди.
Да напомним, че в магнитопаузата на планетите – границата между магнитосферата и междупланетния слънчев вятър – възниква странно явление, известно като нестабилност на Келвин-Хелмхолц (KHI), което води до образуването на магнитни вихри. Благодарение на космическата сонда Джуно (Juno) изследователите за първи път потвърдиха честото присъствие на гигантски магнитни вихри в магнитопаузата на Юпитер.
Кумулативният ефект от цялата радиация, на която е била изложена Juno по време на тези (почти) 57 прелитания, започна да се проявява в изображенията от камерата JunoCam през последните няколко обиколки. Ед Хърст, ръководител на проекта Juno в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Южна Калифорния, обяснява:
„Изображенията от последното прелитане показват намаляване на динамичния обхват на камерата и поява на шум във вид на ивици. Нашият инженерен екип работи по намирането на решения за намаляване на радиационните повреди и запазване на работоспособността на камерата“.
След месеци на оценка екипът на мисията „Джуно“ промени планираната траектория, като добави седем нови близки прелитания над Йо към разширения план на мисията, като общият им брой е 18.
След близкото прелитане на Йо на 3-ти февруари, сондата ще прелита над Йо във всяка от оставащите си орбити около Юпитер. С всяка следваща орбита приближаването до повърхността на спътника ще става все по-отдалечено. Първата орбита ще я отведе на височина около 16500 км, а последната орбита ще я отведе на височина около 115000 км.
Гравитационното привличане на Йо към Джуно (Juno) по време на прелитането на 30-ти декември ще скъси орбитата на сондата около Юпитер от 38 на 35 дни. След прелитането на 3-ти февруари орбитата на Juno ще бъде допълнително намалена на 33 дни.
Впоследствие новата планирана траектория на полета ще доведе до това, че Юпитер ще закрие Слънцето от сондата за около пет минути в момента, когато Juno е в най-близката си точка до планетата – период, наречен перигей. Това ще бъде първият път, в който задвижваната от слънчева енергия сонда ще попадне в тъмнина след прелитането си около Земята през октомври 2013 г., но продължителността на този период ще бъде твърде кратка, за да се отрази на нейната цялостна работа.
С изключение на периода около 3-ти февруари, сондата ще се сблъсква с подобни слънчеви затъмнения по време на всяко близко прелитане около Юпитер от сега до края на дългата си мисия, която ще приключи в края на 2025 г.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
