Социалните мрежи = новото пушене? Експерти настояват за предупредителни етикети във Facebook, Instagram и TikTok

Социалните мрежи се интегрираха дълбоко в ежедневието ни, като улесняват комуникацията, забавлението и търсенето на информация, но с нарастването на употребата им се увеличават и опасенията за дългосрочните им ефекти върху психичното здраве. Възниква въпросът: Ще бъдат ли социалните мрежи за съвременността това, което са били цигарите през 20-и век?

В тази статия ще обсъдим приликите между тютюнопушенето и пристрастяването към социалните мрежи, като ще направим паралели, за да покажем как двете дейности имат сравним ефект върху душевното състояние на човека. Точно както някога на младите хора се е внушавало, че пушенето е готино, така и маркетингът в социалните мрежи кара потребителите да споделят прекалено лични откъси от живота си, за да изглеждат по-привлекателни от другите.

Допамин и зависимост

Първоначалната идея на социалните мрежи беше да се поддържа връзка с приятели и да се споделят преживявания. Въпреки това, тъй като днес потребителите са манипулирани да развиват пристрастяващо поведение, не може да се пренебрегне широкото им разпространение в живота ни. Последните проучвания показват, че хората прекарват средно 143 минути всеки ден в социалните мрежи.

Д-р Сара Йохансен, клиничен асистент в Станфордския университет, която анализира причините за пристрастяването към социалните мрежи отбелязва, че това, което ни държи в напрежение е не само „приливът на удоволствие от харесването/лайковете“, но и „периодичното отсъствие на лайкове.“

Това е вид абстиненция, която се наблюдава при пушачите и комарджиите. Омагьосаният кръг на действие и удовлетворение кара човек да бъде прекалено внимателен към известията, за да получи следващото „опиянение“ от някое харесване. Това може да се разглежда като никотина в цигарите. Ангажирането с такава обратна връзка се превръща в основната причина, която подтиква хората да търсят повече от платформата.

Според д-р Йохансен дори невъзможността да се получи обратна връзка, като например достатъчно „лайкове“ понякога стимулира допълнително желание за публикуване на повече публикации или обсесивно проверяване на профила. Този сценарий представлява повишен риск за възрастовата група на тийнейджърите, тъй като техният мозък все още се развива и е уязвим към дейности, доставящи допамин.

Проучване от 2021 година, проведено от фондация Restart стига до извода, че 70% от анкетираните заявяват, че биха се отказали от социалните мрежи само ако някой им даде 10 000 или повече долара. По-шокиращото е, че 40% от тях са заявили, че по-скоро биха се отказали от колата или домашния си любимец, отколкото да деактивират личните си профили в социалните мрежи.

Капанът на сравнението

Проучвания, проведени от експерти като д-р Йохансен доказват, че използването на социалните мрежи се е превърнало в заплаха за самочувствието. Прекомерната им употреба се свързва с повишена тревожност и депресия, особено сред младите хора.

Облъчването с медийни материали, показващи „перфектното тяло“, „перфектната ваканция“ или „перфектната връзка“ може да доведе до развиване на т.нар. „капан на сравнението“, което може да бъде пагубно за психичното здраве и самооценката на потребителите.

Изследванията определят това като „възходящо социално сравнение“ – явление, при което хората се сравняват с някой по-добър. Това не само влошава личността на потребителя в собствените му очи, но и го кара да се чувства безполезен.

Алгоритмите на социалните мрежи

Пристрастяващият характер на социалните мрежи може да се разбере най-добре, като се наблюдава как различните платформи са проектирани да се възползват от човешката психология.

Въпросът как платформи като Instagram, Facebook и TikTok успяват да привлекат вниманието ни не е толкова прост, колкото изглежда. Тези приложения разполагат със сложни алгоритми, които предизвикват допаминови реакции в мозъка всеки път, когато получаваме харесвания и коментари на нашите публикации.

Решаващ аспект в това отношение е функцията на алгоритмите, които са създадени, за да гарантират, че потребителите прекарват възможно най-много време в платформата. Те се захранват от сложни модели за машинно обучение, за да вкарат съдържание, което се очаква да привлече реакцията на потребителя, както по положителен, така и по отрицателен начин, за да задвижат ангажираността. Такова съдържание обикновено ангажира повече потребители, която е печелившо за социалните мрежи.

Пристрастяването към социалните мрежи трябва да се разбира като резултат от този умишлен дизайн. Докато някои критици пренебрегват всички платформи като използващи повече от една и съща тактика, други смятат, че дизайнът на онлайн приложенията трябва да бъде по-социално отговорен.

Някои социални мрежи вече започнаха да въвеждат подкани, които карат потребителите да се замислят, преди да публикуват враждебни забележки за други потребители, което е стъпка към справяне с негативните последици от използването на социалните мрежи.

Въвеждането на концепцията за цифрова грамотност и използването на рефлексивното мислене сред потребителите, особено сред тийнейджърите се превърна в необходимост. Потребителите трябва да бъдат обучени да анализират критично съдържанието, което консумират в интернет, за да не бъдат въвлечени в кръга на пристрастяващото съдържание. Това ще позволи на потребителите да държат настрана съдържанието, което предизвиква тревожност, несигурност и други негативни емоции.

Време ли е за предупредителни етикети?

С оглед на очакваните рискове за психичното здраве, много експерти препоръчват социалните мрежи да бъдат третирани по същия начин, както всички други проблеми на общественото здраве. Хелън Лий Буйгс, основателка на фондация Restart предложи да се включат предупредителни етикети за социалните мрежи, съобщения за обществена услуга и целенасочени образователни кампании, подобно на рекламите срещу тютюнопушенето.

Макар, че на пръв поглед такива етикети могат да изглеждат несъвместими, те биха могли да допринесат за по-доброто осъзнаване от страна на потребителите на социалните мрежи за последиците, които техните действия имат върху психичното им здраве.

Вивек Мърти, хирург от САЩ вече отправи призив за действие. В статия, която написа за The New York Times през юни, Мърти изрази необходимостта от поставяне на предупредителни етикети върху платформите на социалните мрежи, представени от неговата служба. Той цитира доказателства от проведени проучвания за потреблението на тютюн, според които „предупредителните етикети могат да повишат информираността и да променят поведението“.

Борбата с пристрастяването към социалните мрежи ще изисква същите колективни усилия, каквито бяха положени в миналото за намаляване на тютюнопушенето. През втората половина на миналия век бяха необходими няколко кампании за обществено здраве, за да се намали броят на пушачите. Точно както осведомеността отказа повечето младежи от тютюна, целенасочените маневри биха могли да овладеят някои отрицателни въздействия на социалните мрежи.

Намиране на здравословен баланс

В крайна сметка намирането на баланс е ключът. Когато се използват умерено, социалните мрежи могат да бъдат полезни. Те дори могат да подобрят самооценката и да намалят чувството за самота. Известно е, че много хора, които се чувстват не на място по време на индивидуални социални контакти, развиват ярки личности в социалните мрежи.

Задължение на технологичните компании също е да направят своите приложения по-разумни и съобразени с поведението на потребителите в интернет.

Дали социалните мрежи ще се превърнат в „новото тютюнопушене“, или не, зависи от това как обществото ще реагира на опасностите, които крият те. Тъй като изкуственият интелект се оказва новият герой в онлайн пространството, става още по-уместно да се обучават младите хора да мислят критично за дизайна на технологиите и тяхното потребление. Необходим е целенасочен, колективен и последователен подход, за да се гарантира, че виртуалният живот няма да вземе превес над реалния.