Статистически погледнато, досега трябваше да сме се срещнали с извънземните

Теоретично една технологично напреднала цивилизация би могла да колонизира целия Млечен път за няколко милиона години – кратък миг в космическата скала на времето. И все пак, въпреки милиардите звезди с потенциално обитаеми планети и огромната възраст на нашата Галактика, все още никой не се е свързал с нас. Може би програмите за търсене на сигнали за извънземен разум като SETI са загуба на време и пари? Авторът на една нова статия не дава пряк отговор на този въпрос, но предлага статистически метод за оценка на вероятността за контакт с извънземните.

Парадоксът, формулиран от физика Енрико Ферми в средата на XX в., се нарича още парадокса на „голямото мълчание“. Той посочва противоречията в нашето разбиране за извънземния живот. Въпреки че от Големия взрив насам е минало достатъчно време, за да се развият и разпространят различни цивилизации, ние не сме открили доказателства за тяхното съществуване, въпреки неотдавнашните открития на екзопланети в обитаеми зони.

Един от факторите, които трябва да се вземат предвид, когато се търси отговор на парадокса на Ферми, е броят на потенциалните цивилизации. Уравнението на Дрейк – математическа формула, която извежда броя на активните, готови за свързване извънземни цивилизации в Млечния път – ни позволява да определим тази стойност. Уравнението използва няколко фактора, сред които скоростта на образуване на звездите, процентът на звездите с планети, броят на обитаемите планети на звезда, процентът на планетите, на които е възникнал живот, процентът на планетите, на които се е развил интелигентен живот, броят на цивилизациите, развиващи откриваеми комуникационни технологии, и средната продължителност на живота на такива цивилизации.

Накратко, уравнението на Дрейк гласи, че трябва да има много цивилизации, но досега програмите за търсене на техните следи не са открили никакви сигнали. Възниква въпросът за научната целесъобразност на програми като SETI.

Статията, написана от Матю Чивилети от Нюйоркския университет, не дава пряк отговор на този въпрос, но вместо това предлага метод за оценка на вероятността за откриване на сигнал към настоящия момент при определен брой излъчващи цивилизации. Ако вероятността е малка, отсъствието на сигнал не би трябвало да е изненадващо; ако пък е голяма, мълчанието може да означава нещо.

Чивилети предлага модел за изследване на парадокса на Ферми и за оценка на реалното значение на SETI в търсенето на разумен живот. Моделът предполага, че липсата на открити електромагнитни сигнали от извънземни цивилизации може да постави ограничения върху броя на съществуващите цивилизации. При определени сценарии моделът предвижда 99 % вероятност за откриване на поне един сигнал, ако приблизителният брой на цивилизациите (въз основа на уравнението на Дрейк) е около 1. Досега имаме нула.

Въпреки това не бива да забравяме, че дори липсата на положителни резултати от SETI помага за решаването на парадокса на Ферми: тя ни позволява да изключим определени комбинации от броя и продължителността на живота на цивилизациите.

В крайна сметка, пише Universe Today, смисълът на програми като SETI не е само в това да открием извънземни – това е и начин да разберем по-добре себе си и условията, които правят възможен интелигентния живот.