Странната история на руския гигант, който не може да излети от Канада вече четири години

На една от пистите на летище в Торонто вече почти четири години стои неподвижно един от най-големите транспортни самолети в света – руският Ан-124. Историята му звучи като любопитен авиационен детайл, но всъщност се превърна в символ на нещо много по-голямо – как Западът започва да преминава от „замразяване“ на руски активи към реалното им отнемане и пренасочване в полза на Украйна.

Самолетът се намира на територията на Toronto Pearson International Airport още от началото на войната в Украйна. Машината каца в Канада малко преди затварянето на въздушното пространство за руски оператори и много скоро след това получава забрана да излети отново. Оттогава тя не е помръднала – преживяла е три тежки канадски зими и е натрупала над 1,5 млн. канадски долара такси за престой, което се равнява на приблизително 1,1 млн. щатски долара. Дотолкова се е превърнала в част от пейзажа, че може да бъде видяна дори на сателитните изображения в Google Maps и Apple Maps.

Зад тази на пръв поглед куриозна ситуация стои сложна и вече изключително важна юридическа битка. Самолетът се експлоатира от руската товарна група Volga-Dnepr Airlines, но собствеността върху него е разпределена чрез мрежа от свързани дружества и юридически лица в няколко европейски държави. Именно тази сложна корпоративна структура години наред е една от основните причини западните правителства да се ограничават само до блокиране, а не до реално отнемане на активи.

През 2023 г. обаче канадските власти предприемат решителна стъпка и официално поемат контрол над самолета. Това се случва повече от година след кацането му и след като вече е ясно, че той няма да получи разрешение да напусне страната. Впоследствие започва задълбочена проверка на документите за собственост, която разкрива класически за подобни активи проблем – лабиринт от компании, регистрирани в различни юрисдикции, от Ирландия до Нидерландия, всяка от които притежава част от контрола върху самолета.

За да може делото да издържи в съда, Канада издава допълнителна заповед в началото на 2025 г., с която да се „пробие“ корпоративната завеса около Ан-124 и да се установи кой реално контролира актива. Няколко седмици по-късно главният прокурор на провинция Онтарио подава официално искане пред съда за пълното му изземване.

Отговорът от Москва не закъснява. Руската страна чрез оператора на самолета завежда иск срещу канадското правителство за 100 милиона долара, като определя действията на Отава като „пиратско отвличане“ и незаконно присвояване на частна собственост.

За западните юристи обаче този случай е много повече от спор за един самолет. Според професора по транснационално наказателно право Робърт Къри от университета „Далхаузи“, замразяването и изземването на активи на лица и компании, попадащи под санкции, отдавна е част от външнополитическия инструментариум на демократичните държави. Новото в канадския подход е не самото отнемане, а ясно заявената цел активът да бъде пренасочен в помощ на Украйна.

Правната основа за този ход е свързана с промени в канадския Закон за специални икономически мерки, който вече позволява не само блокиране, но и реална конфискация на активи на санкционирани лица и тяхното използване за възстановяване на щети от международни конфликти.

Именно тук историята на заседналия Ан-124 се превръща в прецедент. До момента огромната част от руските активи на Запад се намират в състояние, което юристите често наричат „правна кома“ – те са блокирани, но не могат да бъдат използвани. Типичен пример са резервите на Руската централна банка на стойност над 200 млрд. евро, които са замразени в Белгия. Реални конфискации има, но те са изключение – като случая със суперяхтата Amadea за около 300 млн. долара, продадена след дълга съдебна процедура в САЩ.

Самолетът в Торонто обаче е първият толкова мащабен физически актив, за който открито се говори като за бъдещ ресурс в полза на Украйна.

Канадският външен министър Anita Anand също не крие политическия и символния заряд на случая. По думите ѝ, въпросът не е единствено правен, а и морален – как Канада може да помогне на Украйна в момент, когато Русия е унищожила част от авиационния ѝ капацитет още в първите дни на войната. В този контекст конфискацията на тежък транспортен самолет се разглежда като своеобразен акт на възстановяване на загубен флот.

Само че преди Ан-124 да може реално да бъде използван, стои един чисто технологичен и авиационен проблем – дали той изобщо е годен за полет. След години престой на открита писта при минусови температури и тежки атмосферни условия, техническото му състояние е под сериозен въпрос. През септември миналата година машината е била преместена за кратко по пистата за т.нар. рутинни проверки, но до момента няма публична информация дали тя е в летателна годност и колко би струвало евентуалното ѝ възстановяване.

Затова днес самолетът е не просто скъп актив, а актив с условна стойност – според оценки той може да представлява ресурс за около 100 милиона долара, но само ако съдът разреши конфискацията и ако техническото му състояние позволява той реално да бъде използван или поне разглобен за резервни части.

Съдебното решение, което предстои в Канада, се следи внимателно не само в Киев, но и в европейските столици и във Вашингтон. Ако Отава успее да доведе процедурата докрай, това ще бъде първият ясен пример, че западна демокрация може да премине от символично замразяване към реално пренасочване на руски активи в полза на Украйна.

Така един огромен самолет, проектиран в Киев, експлоатиран от руска компания и заседнал на канадска писта, се превърна в неочакван тест за нова глобална практика. Странната история на Ан-124 вече не е просто история за дълго паркиране, а за това дали светът е готов да промени правилата на санкциите – от наказание към реално възстановяване на щетите от войната.