Студент създаде платформа за опасни тротоари и принуди Столична община да види „невидимото“

Докато официалните доклади на Столична община рисуват картина на мащабно обновление с шестцифрени числа за ремонтирани площи, софийските тротоари продължават да бъдат изпитание за нервите и физическата безопасност на гражданите. В този контекст на институционален оптимизъм и градска разруха се роди SOFaccess – дигитална платформа, създадена от 20-годишния студент Тихомир Гърменлиев, която картографира „минното поле“ на София в реално време.

Инструментът: Ремонт на града за 30 секунди

Идеята за SOFaccess се ражда от личния сблъсък с реалността. Всекидневието на Тихомир – от дома до университета и метрото – преминава през разбити плочки и кални капани. Но вместо да се примири, той решава да оптимизира процеса на граждански контрол.

Платформата позволява на всеки жител на столицата да подаде сигнал за инфраструктурен проблем в рамките на половин минута. Системата изисква само три стъпки:

1. Геолокация (автоматично разпознаване на местоположението);
2. Снимка на проблема;
3. Кратко описание.

Тези сигнали се визуализират върху интерактивна карта, която всеки може да разгледа, а събраните данни се препращат директно към съответните районни администрации.

Парадоксът на финансирането: Общината плаща, за да бъде критикувана

Един от най-любопитните аспекти на проекта е фактът, че той е реализиран с финансовата подкрепа на самата Столична община чрез програма за иновации и младежки проекти. Това създава специфичен административен парадокс: институцията инвестира средства, за да получи по-детайлна картина на местата, където нейните собствени контролни механизми са се провалили.

Въпреки че общината отчита над 440 000 кв. м обновени тротоари за периода 2023–2025 г., данните от SOFaccess показват, че проблемът е далеч от решаване. Тихомир споделя, че платформата генерира между 10 и 20 нови сигнала всеки ден. Този постоянен приток на данни доказва, че темповете на амортизация и лошо изпълнените стари ремонти изпреварват капацитета на общината за възстановяване.

Гласът на „невидимите“ граждани

„За много хора това е станало нормално – да прескачат шахти и да пазят баланс по разбити плочки,“ коментира Гърменлиев. Проектът обаче поставя фокус върху най-уязвимите групи:

• Майки с детски колички;
• Хора с увреждания и намалена мобилност;
• Възрастни хора.

За тях инфраструктурните дефекти не са просто неудобство, а непреодолима бариера, която ги изолира от социалния живот на града.

Между статистиката и реалността

Отговорът на Столична община пред медиите често се свежда до статистика. За 2025 г. те отчитат:

• 150 000 кв. м реновирани настилки;
• 40 000 кв. м напълно нови тротоари.

Разминаването между тези „внушителни“ цифри и реалното усещане на гражданите по улиците повдига въпроси за качеството на изпълнение и приоритетите при избора на обекти. Дали се ремонтират само „представителни“ зони, докато кварталните улици остават в миналото?

Заключение: Дигитален паметник или инструмент за промяна?

SOFaccess е част от нарастващата вълна на дигитален активизъм в България. Проектът на Тихомир Гърменлиев успешно запълва вакуума между гражданите и тромавата администрация. Големият въпрос за 2026 година обаче остава: Ще се превърне ли тази карта в реално ръководство за работа на общинските багери, или ще остане само един модерен дигитален паметник на градската разруха, който просто документира това, което всички вече знаем?

„Най-хубавото е, че можем да действаме и никой не може да ни спре,“ казва младият иноватор. Сега топката е в полето на институциите – да докажат, че парите на данъкоплатците не отиват само за статистика, а за проходима и модерна София.