Считаше се за невъзможно: полицаи използват ДНК, за да определят лицето на заподозрян и се постараха да го разпознаят

Полицията в Съединените щати заявява, че е оправдано да използва генерирани от ДНК 3D модели на лица чрез инструменти за разпознаване на лицето, за да улесни разкриването на стари и вече замразени случаи. Всички, освен полицаите, считат, че това е една твърде лоша идея.

През 2017 г. на детективите, работещи по така наречения „студен случай“ в полицейското управление на районния парк в Източния залив, им хрумва идея, която може да им помогне най-накрая да открият някак следа и дори улика за убийството на Мария Джейн Вайдхофер. През 1990 г. полицаите намират мъртвата и сексуално малтретирана Вайдхофер в регионалния парк „Тилдън“ в Бъркли, Калифорния. Близо 30 години по-късно отделът изпраща генетичната информация, събрана на местопрестъплението, на Parabon NanoLabs – компанията, която твърди, че от ДНК може да визуализира съответното лице.

Parabon NanoLabs проверява ДНК на заподозрения чрез своя патентован модел за машинно обучение. Скоро той предоставя на полицейското управление нещо, което детективите не са виждали никога преди: лицето на потенциалния заподозрян, генерирано само с помощта на доказателствата от местопрестъплението.

Изготвеното от Parabon NanoLabs изображение, наречено Snapshot Phenotype Report, не е снимка. Това е 3D визуализация, която преодолява границата между реалността и научната фантастика. Представена е революционна ИИ технология, която може да пресъздаде с достатъчно голяма точност как ще изглежда лицето на даден човек. За осъществяването на този процес са достатъчни генетичните характеристики на ДНК пробата, с която полицията разполага.

С противоречиво решение от 2017 г. отделът публикува прогнозираното лице в опит да получи сведения от обществеността. След това, през 2020 г., един от детективите направи нещо, което според експертите по граждански свободи е още по-проблематично. И дори представлява нарушение на условията за ползване на Parabon NanoLabs: Той е поискал визуализацията да бъде извършена чрез специализирания полицейски софтуер за разпознаване на лицата.

„С помощта на ДНК, намерена на местопрестъплението, Parabon Labs реконструира чертите на лицето на евентуалния заподозрян“, обяснява детективът в молба за „аналитична подкрепа“, изпратена до Регионалния разузнавателен център на Северна Калифорния.

Това е така нареченият център за синтез, който улеснява сътрудничеството между федералните, щатските и местните полицейски служби.

„Разполагам със снимка на евентуалния заподозрян и бих искал да използвам полицейската технология за разпознаване на лица, за да идентифицирам заподозрения“.

Искането на детектива да се направи ДНК пресъздаване лицето на заподозрения чрез технологията за разпознаване на лицата е нещо съвсем ново и уникално. Намерено в масив от хакнати полицейски записи. Те са публикувани от групата за прозрачност Distributed Denial of Secrets. Това изглежда е първият известен случай на полицейски отдел, който се опитва да използва лицево разпознаване на лице, алгоритмично генерирано от ДНК на местопрестъплението.

Изданието Wired е на мнение, че най-вероятно той няма да е последният.

За експертите по лицево разпознаване и защитниците на неприкосновеността на личния живот искането на детектива от Ийст Бей е напълно предвидимо. Само че внушава тревога. То акцентира върху начините, по които без надзор правоприлагащите органи са в състояние да смесват и съчетават технологиите . При това по непредвидим начин, като използват непроверени алгоритми за идентифициране на заподозрени въз основа на неизвестни критерии.

„Разглеждането на подобно нещо наистина е просто един научен брътвеж“, заяви пред WIRED Дженифър Линч, главен съветник в организацията с нестопанска цел за граждански свободи Electronic Frontier Foundation.

Тя твърди, че е най-вероятно разпознаването на лица с ненадеждни входни данни. Като например алгоритмично генерирано лице, да доведе до погрешно идентифициране на заподозрян, отколкото да предостави на правоприлагащите органи полезна следа.

„Няма реални доказателства, че Parabon може да създаде лицето с висока прецизност“, казва Линч. „Това е много опасно, защото излага хората на риск да бъдат заподозрени в престъпление, което не са извършили“.

Не е известно дали Регионалният разузнавателен център на Северна Калифорния е уважил молбата на детектива от Ийст Бей. NCRIC не е отговорил на молбите на WIRED за коментари относно резултата от искането на детектива за разпознаване на лица.

Капитан Терънс Кочър от полицията на регионалния парк в Ийст Бей не коментира искането за разпознаване. Той се позова на това, което той описва като активно разследване на убийство. Изпълнителният директор на NCRIC Майк Сена обаче заяви пред The Markup през 2021 г. нещо по-друго. Той каза, че винаги когато центърът за синтез получи искане за лицево разпознаване, той ще извърши необходимото търсене.

Що се отнася до Parabon NanoLabs, ако отделът подложи прогнозираното лице на лицево разпознаване, това не е просто нарушение на условията за ползване на услугите на компанията. Това е една ужасяваща идея.

Основаната през 2008 г. компания Parabon NanoLabs се фокусира основно върху съдебномедицински генетични услуги за правоприлагащите органи. Това е процес, който включва сравняване на ДНК данните с профилите в генеалогичните бази данни с цел откриване на потенциални заподозрени или жертви. През 2012 г. компанията получава безвъзмездна помощ от Агенцията за намаляване на заплахите в областта на отбраната към Министерството на отбраната на САЩ. Целта е да проучи ДНК фенотипирането – прогнозиране на външния вид на човек само въз основа на неговата ДНК.

Министерството на отбраната първоначално се е интересувало от разработване на технология за фенотипиране. Идеята е да се пресъздаде лицата на хора, които са направили самоделни взривни устройства, като използва следи от ДНК, оставени върху фрагментите на бомбите. Parabon представя амбициозен метод, който включва машинно обучение, за да получи безвъзмездните средства.

Елън Грейтак, директор по биоинформатика в Parabon NanoLabs, казва, че компанията използва машинно обучение, за да изгради прогнозни модели. При това „за всяка част на лицето“. Моделите са обучени на базата на ДНК данните на повече от 1000 доброволци, участвали в изследванията. Те са съчетани с 3D сканиране на лицата им. Грейтак казва, че всяко сканирано лице има 21 000 фенотипа. Това са наблюдаеми физически характеристики, които моделите им обработват. Целта е да разберат как отделните елементи на ДНК пробата влияят на външния вид на лицето.

Parabon съвсем официално твърди, че може с увереност да предскаже цвета на косата, очите и цвета на кожата на даден човек, както и количеството лунички и общата форма на лицето му. Това всъщност изобщо не е малко.

Тези фенотипи са в основата на визуализациите на лица, които компанията изготвя за правоприлагащите органи. Новите методи на Parabon не са проверени от експерти. А учените са скептични по отношение на това доколко е възможно да се предскаже формата на лицето.

В отговор на въпросите за точността на технологията вицепрезидентът на Parabon NanoLabs Пола Арментроут сподели пред WIRED, че макар подробностите за методите да не са публични, компанията е представила работата си на конференции и е тествала технологията си върху хиляди проби. Тя добавя, че компанията публикува в своя уеб сайт

„всеки един композит, който е публично оповестен от клиент, така че хората да могат да си направят собствени заключения за това колко добре работи нашата технология“.

Грейтак характеризира презъдаването на лицата от страна на компанията по-скоро като описание на заподозрян. Но не и като точно копие на лицето му.

„Това, което прогнозираме много прецизно е по-скоро като описание на заподозрян. Можем съвсем точно да кажем какъв е полът и произходът на това лице. Дали то ще има по-широко разположени очи от средното, какъв е цветът на неговата кожа“, казва тя. „Няма как да получите индивидуална идентификация на личността от всичко това“.

Когато Parabon NanoLabs стартира услугата си за пресъздаване на лица през 2015 г., условията за ползване на услугата не забраняваха изрично на клиентите да използват прогнозите за разпознаване на лицата. Само че много скоро след стартирането на услугата клиентите на компанията от правоприлагащите органи започнаха да питат и живо да се интересуват за възможността за използване лица, генерирани от фенотипа от полицейските програми за разпознаване на лица.

„Бяхме изненадани, когато чухме това“, казва Грейтак. „Това изобщо не е предназначението на композитните изображения“.

През 2016 г. компанията добави клауза в условията си, която забранява на клиентите да използват лицево разпознаване в отчетите за фенотипни снимки. Въпреки това Арментроут казва пред WIRED, че компанията „няма начин да гарантира спазването“ на тези правила.

Осем години по-късно, след като са генерирали десетки пресъздавания на лица за правоприлагащите органи, някои от клиентите на Parabon NanoLabs не виждат особена причина да не използват лицевото разпознаване за тези алгоритмично генерирани лица.

Джейсън Макдоналд е детектив в отдела за тежки престъпления и убийства на полицията в Аурора, Колорадо. През 2016 г. неговият отдел се обръща към Parabon с молба да използва ДНК. Тя е намерена на местата на четири убийства от 1984 г., за да пресъздаде лицето на заподозрения. Макдоналд заяви пред WIRED, че смята, че прокарването на пресъдадено по този начин лице през лицевото разпознаване може да бъде „оправдано“. И „вероятно е един много полезен инструмент“.

Детектив Едуард Силвър от шерифския отдел на окръг Сейнт Клер в Мичиган е съгласен с него. Неговият отдел е използвал Parabon NanoLabs през 2021 г., за да генерира лицето на жена, чието тежко обгорено тяло е намерено в контейнер за боклук през 2003 г. Силвър каза пред WIRED, че смята, че снимковите фенотипни доклади са достатъчно точни за софтуера за разпознаване на лица.

Хейли Уилямс, мениджър по комуникациите в полицейското управление на Бойзе в щата Айдахо изпрати  имейл до WIRED. В него се казва, че решението за използване на лицево разпознаване с алгоритмично генерирано лице ще се взема „за всеки отделен случай“.

Тя обаче добавя, че отделът „никога няма да разчита само на едно доказателство и ще го използва само като инструмент, който да ни помогне да се насочим към други следи или доказателства“.

Фенотипизирането често е последното средство, което отделите опитват едва след като са изчерпали всички други възможности.

През последните няколко години разпознаването на лица се подобри значително. През 2018 г., когато Националният институт за стандарти и технологии тества алгоритми за разпознаване на лица върху база данни от снимки на 12 млн. души. Тогава той установи, че 99,9% от търсенията идентифицират правилното лице. Въпреки това NIST откри и различия в начина, по който тестваните от него алгоритми се представят в различните демографски групи.

Но така или иначе, информацията за цвета на кожата, пола, формата на главата и някои други параметри от подобен род, които са установени с голяма точност, мога да облекчат работата на правоприлагащите органи да открият престъпника. Нещо на което пострадалите силно се надяват.