Съдът на ЕС ограничава практиките на МВР за събиране на биометрични данни

Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че Министерството на вътрешните работи (МВР) на България трябва да прекрати безразборното събиране на пръстови отпечатъци и ДНК материали при полицейски регистрации, освен в случаите, когато е доказано, че тези действия са „абсолютно необходими“. Това решение е пореден етап в усилията на ЕС да защити правата на гражданите и да ограничи прекомерното използване на лични данни.

Решението на СЕС идва в отговор на въпроси, отправени от съдия Иво Хинов от Софийския градски съд. Според българското законодателство до момента, всеки обвиняем за умишлено престъпление подлежи на задължителна полицейска регистрация, включваща заснемане, вземане на отпечатъци и изземане на биологични проби. СЕС обаче постанови, че тази практика нарушава европейските стандарти, освен ако не се докаже, че тя е единственият възможен метод за постигане на конкретните цели.

Решението задължава МВР да предоставя конкретни доказателства за необходимостта от събиране на биометрични данни във всеки отделен случай. Освен това съдът подчертава, че тези действия трябва да бъдат съобразени с правата и свободите на гражданите, като се използват мерки, които минимално ги засягат.

Практиката на МВР за задължителна полицейска регистрация дълго време е била обект на критики. През 2013 г., например, бившият вътрешен министър Цветан Цветанов отказа да бъде регистриран, като заяви, че разпоредбите нарушават Конституцията. Случаят разкри съществуването на „привилегировани“ обвиняеми, които не попадат в регистрите на МВР, включително известни политически фигури.

След решението на СЕС МВР е длъжно да промени своята практика и да гарантира, че събирането на биометрични данни става само в случаи на „абсолютна необходимост“. Това означава, че полицейските органи ще трябва да предоставят конкретни доказателства за нуждата от тези действия пред съдилищата. Същевременно съдът вече има право да отказва принудителна регистрация, ако не бъде убеден в необходимостта ѝ.

Решението на СЕС е сигнал за всички държави-членки на ЕС да преразгледат своите практики, свързани със събирането на лични данни. Специалисти по право и защита на личните данни определят постановлението като важна стъпка към укрепване на основните права на гражданите. За България това е възможност да модернизира своята правна рамка и да съобрази действията на своите институции с европейските стандарти. Въпреки това, остава въпросът дали МВР ще успее да приложи новите изисквания и да избегне практики, които създават впечатление за неравнопоставеност сред гражданите.

Решението на Съда на ЕС поставя нови стандарти за защита на личните данни в България. Въпреки че то може да усложни работата на полицията, то е гаранция, че основните права на гражданите няма да бъдат жертвани в името на бюрократични практики.