Съдът нареди „Максим“, TUDA и TAXSEE да изчезнат от Google Play и App Store

Административният съд – София-град разпореди мобилните приложения „Максим“, TUDA и TAXSEE, разпространявани от MAXIM.PLATFORM, да бъдат премахнати от Google Play и App Store. Решението е постановено на 10 юли 2026 г. от 50-и състав на съда с председател съдия Мария Бойкинова по административно дело №5732/2026 г.

Това не е присъда срещу дружеството в наказателния смисъл на думата, а съдебен акт, насочен пряко към разпространението на приложенията. Съдът приема, че чрез тях се организира платен превоз на пътници, който по същество има характеристиките на таксиметрова услуга, но се извършва извън правилата за лицензиране, регистрация, автомобили, водачи и отчитане на приходите.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Поради това към момента не бива да бъде представяно като окончателна забрана, независимо от категоричната формулировка на съдебното разпореждане.

Сигнал на потребител задейства новото производство

Делото е образувано по искане на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Поводът е сигнал, постъпил първоначално в Централното управление на Националната агенция за приходите и впоследствие препратен към транспортната администрация.

Според изложеното в съдебното решение потребителят твърди, че е поръчал пътуване през приложението „Максим“, но е платил както през платформата, така и директно на водача. В сигнала се съдържат и твърдения за лошото състояние на автомобила, опасно шофиране и невъзможност за последваща връзка с водача. Това са твърдения на подателя на сигнала, а не отделно установени с присъда престъпления.

След получаването на сигнала ИА „Автомобилна администрация“ се обръща към Административния съд – София-град с искане трите приложения да бъдат премахнати от официалните магазини на Google и Apple.

Процедурата не започва безпроблемно. На 21 май съдът първоначално оставя молбата без движение, тъй като в административната преписка липсва самият сигнал, цитиран от агенцията. На ИААА е даден седемдневен срок да представи документа и да окомплектова преписката, след което делото продължава по същество.

Защо съдът определя услугата като таксиметров превоз

Основният въпрос по делото е дали приложенията са просто технологични посредници, които свързват хора, или чрез тях реално се предлага платена транспортна услуга, подчинена на правилата за таксиметров превоз.

Съдът приема второто. В мотивите е посочено, че пътникът заявява конкретен маршрут, автомобилът го превозва срещу предварително определено или договорено заплащане, а платформата посредничи между него и водача. Тъкмо възмездният характер на услугата я отличава от споделеното пътуване без търговска цел.

Според съда чрез приложенията се заобикалят редица задължителни изисквания. Сред тях са наличието на регистрация и общинско разрешение за таксиметров превоз, включването на автомобила към съответния превозвач, допълнителният технически преглед, електронният таксиметров апарат с фискална памет, обозначението „ТАКСИ“, информацията за цените и търговеца, както и изискванията към самия водач.

Съдът отбелязва още, че при разглеждания модел липсва ясна регулация на отношенията както между водача и пътника, така и между водача и търговеца, който стои зад услугата. На тази основа магистратите определят предлагания превоз като нерегламентирана алтернатива на таксиметровата дейност.

Законова промяна даде възможност приложенията да бъдат атакувани директно

Сегашното решение е важно не само заради конкретните три приложения. То показва как държавата може да използва сравнително нов механизъм срещу цифрови платформи, чрез които се предлага нерегламентиран транспорт.

Член 106б от Закона за автомобилните превози беше въведен с промени, обнародвани през ноември 2025 г. Разпоредбата позволява на изпълнителния директор на „Автомобилна администрация“ да поиска от Административния съд – София-град премахване на онлайн съдържание, свързано с платено посредничество или предлагане на обществен и таксиметров превоз без необходимия лиценз, регистрация или разрешение.

Механизмът е свързан с европейския Акт за цифровите услуги и позволява съдебното разпореждане да бъде насочено към посредниците, чрез които незаконното съдържание се разпространява – в случая магазините Google Play и App Store.

Това е съществена разлика спрямо по-ранните действия на институциите. Вместо да бъдат проверявани единствено отделни водачи или българското дружество, държавата вече може да атакува и самия канал, през който услугата достига до потребителите.

Спорът с „Максим“ продължава от години

Настоящото дело не започва от нулата. Още през май 2019 г. Комисията за защита на конкуренцията установява, че „Такси Максим“ ЕООД предоставя чрез мобилни приложения услуга за свързване на водачи и пътници, при която се извършва превоз с лек автомобил срещу заплащане.

КЗК приема, че услугата е сходна с таксиметровия превоз, но се предлага без да бъдат спазени законовите изисквания към превозвачите, шофьорите и автомобилите. Според комисията това осигурява нелоялно конкурентно предимство спрямо лицензираните таксиметрови компании, поради което е разпоредено нарушението да бъде прекратено незабавно.

Година по-късно регулаторът установява, че дейността продължава въпреки решението. КЗК посочва, че компанията развива сайта си, разширява услугите и тарифите си и продължава да привлича водачи и клиенти. Заради неизпълнението е наложена периодична имуществена санкция за всеки ден, през който поведението продължава.

В материалите по новото дело е включена и кореспонденция между ИААА и отдел „Киберпрестъпност“ на ГДБОП, както и информация за действия на прокуратурата, НАП и Икономическа полиция. Съдът посочва, че според Публичния единен таксиметров регистър към удостоверението на „Такси Максим“ не са били вписани автомобили. През май 2022 г. правата, произтичащи от удостоверението за регистрация на дружеството, са прекратени, тъй като то не е разполагало с поне един собствен, нает или лизингов автомобил, отговарящ на изискванията.

Проверки вече засягат и отделните шофьори

Докато институциите години наред се опитват да ограничат платформата като цяло, проверки се провеждат и срещу отделни водачи, приемащи поръчки през приложенията.

Показателен е случай от София, при който служител на НАП заявява през TUDA превоз до Централната жп гара на стойност 7,10 лв. Автомобилът не е бил обозначен като такси и не е бил включен към удостоверение за регистрация за таксиметров превоз. След проверката колата е временно спряна от движение, а свидетелството за управление на водача е отнето до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

През декември 2025 г. Административният съд – София-град отхвърля жалбата на водача и приема, че определянето на цена от приложението и плащането на сумата са достатъчни, за да бъде пътуването квалифицирано като обществен превоз срещу заплащане.

Това не означава, че решението от 10 юли автоматично наказва всички водачи, използвали трите приложения. То обаче затвърждава съдебната теза, че подобни курсове не могат да бъдат представяни просто като частно или споделено пътуване, когато маршрутът се заявява през платформа и за него е определена цена.

Какво следва за Google, Apple, водачите и потребителите

Непосредственото разпореждане на съда е приложенията „Максим“, TUDA и TAXSEE да бъдат премахнати от Google Play и App Store. Към 13 юли обаче TUDA все още се открива и в двата магазина, а TAXSEE е налично в българския App Store. Това показва, че поне към този момент разпореждането не е довело до видимо премахване на всички посочени приложения.

Съдебният акт е насочен към разпространението на приложенията през официалните магазини. Той не съдържа разпореждане за автоматично изтриване на вече инсталиран софтуер от телефоните на потребителите. Практическият ефект ще зависи от това кога решението ще бъде съобщено на засегнатите страни и посредниците, дали ще бъде подадена касационна жалба и как Google и Apple ще изпълнят полученото разпореждане.

За водачите решението е ясен сигнал, че приемането на платени курсове през подобна платформа не ги освобождава от изискванията за извършване на таксиметров превоз. За потребителите потенциалното премахване означава ограничаване на достъпа до услугата през официалните магазини, но не гарантира, че платформата незабавно ще престане да функционира по всички възможни канали.

Най-важната следваща стъпка е евентуалното обжалване. Ако делото стигне до Върховния административен съд, именно неговото решение ще покаже дали новият механизъм по член 106б може трайно да бъде използван за премахване на транспортни приложения, които съдът определя като канал за нерегламентиран платен превоз.