Тази германска подводница е потънала през 1917 година, но замърсява морето с тротил и до днес

Потъналата преди повече от век германска подводница UC-30 продължава да замърсява Северно море с тротил. Изследване на водата, дънните отлагания и морските организми край бреговете на Дания е показало, че взривните вещества от разрушените от корозията мини попадат в околната среда, а при живеещите наблизо миди са се появили признаци на клетъчен стрес.

Във водата непосредствено до корпуса на UC-30 изследователите са открили до 72,6 нанограма тротил на литър. На същото място са били открити и продуктите от неговото разпадане: до 40,7 нанограма на литър 4-амино-2,6-динитротолуол и до 62,7 нанограма на литър 2-амино-4,6-динитротолуол. В дънните отлагания вътре в минните шахти концентрацията на тротил е достигала средно 3,11 микрограма на килограм, докато на морското дъно около подводницата тя е възлизала на около 0,01 микрограма на килограм. Тази разлика сочи към сравнително локален източник на замърсяване в близост до боеприпасите.

За да проверят въздействието не само въз основа на химичните анализи на водата, учените са закрепили клетки с обикновени миди точно над оголените взривни вещества. Мекотелите са прекарали 14 седмици при UC-30. Тротил или продукти от неговото разграждане са били открити в 56 от 59-те миди, подложени на химичен анализ. Средно тъканите им са съдържали 1,4 нанограма тротил, 15,6 нанограма 4-амино-2,6-динитротолуол и 15,2 нанограма 2-амино-4,6-динитротолуол на грам суха маса.

Концентрациите в морската вода са се оказали значително по-ниски от нивата, при които в лабораторни експерименти обикновено се наблюдава остра токсичност. Въпреки това продължителното въздействие е оставило следи на клетъчно ниво. При мидите в близост до UC-30 се е наблюдавало по-силно натрупване на липофусцин – продукт от увреждането на клетъчните компоненти при оксидативен стрес, променена е била дейността на ензимите, отговарящи за антиоксидантната защита и са се намалявали запасите от гликоген. Авторите на изследването считат съвкупността от промени за признак на хронично натоварване на организма, макар че не приписват всички наблюдавани ефекти изключително на тротила: старите кораби могат едновременно да отделят остатъци от гориво, тежки метали и вещества от защитните покрития.

Основната причина за изтичането се вижда ясно върху самия потънал кораб. Металните обвивки на много мини са силно ръждясали, а на някои места напълно липсват, поради което твърдите експлозиви влизат в пряк контакт с морската вода. Тротилът се разтваря бавно, а бактериите и химичните процеси постепенно го превръщат в други съединения. Наличието едновременно на изходното вещество и на двата основни продукта от неговото преобразуване във водата, почвата и организмите показва, че замърсяването продължава и в момента, а не е останало като следа от старо, еднократно изтичане.

Подводницата UC-30 е била миноносец от времето на Първата световна война. След повреда на двигателя подводницата се е отказала от мисията си край Ирландия и се е върнала обратно, но през април 1917 година се е взривила върху британска мина край бреговете на Ютландия. Загинали са 27 души. Останките са открити едва през 2016 година на около 10 километра от датското крайбрежие на дълбочина около 24 метра. На борда са се запазили 18 мини и 6 торпеда.

Според архивни данни изследователите оценяват запаса от взривни вещества към момента на потъването на UC-30 на 3,12-4,81 тона. Не е възможно да се изчисли цялата маса, запазена до наши дни: част от боеприпасите се е разрушила, съдържанието може да се е разтворило или да е скрито под дънните отлагания. Водолазите виждат останалите мини, но е невъзможно да се определи точно настоящото количество взривни вещества без по-задълбочено проучване.

Изследването на UC-30 показва защо проблемът става по-остър именно десетилетия след края на войните. Стоманените корпуси постепенно губят здравината си, нови участъци от взривните вещества остават изложени на морската вода, а замърсяването може да се засили без да е налице някакъв нов инцидент. За подводница, лежала на дъното повече от 100 години, процесът вече е преминал от теоретичен риск към измерима теч.