Тайната на дълголетието: Защо без движение организмът започва да остарява по-бързо

Съвременната физиология изцяло променя традиционната представа за мускулната система. Дълго време мускулите бяха възприемани единствено като механичен задвижващ механизъм, чиято функция се изчерпва със съкращаването и отпускането за извършване на физически действия. Последните научни изследвания обаче разкриват много по-комплексна картина

Свикнали сме да мислим за мускулите като за механични механизми: ако се свиват, ръката се повдига, краката се движат. Но съвременната физиология разкрива съвсем различна картина. Мускулите работят като пълноценен ендокринен орган, който при всяко съкращение изпраща стотици сигнални молекули в цялото тяло. Тези вещества са свързани с функционирането на мозъка, сърцето, костите, имунната и нервната система. Всъщност движението е биологично необходимо за правилното функциониране на организма – също като дишането или храненето. Това е особено вярно, ако имате уседнала работа, която се отразява на здравето по-силно, отколкото много хора осъзнават.

По какъв начин мускулите се превръщат в източник на полезни хормони

Когато мускулът се съкращава, той освобождава специални молекули – миокини – в кръвта. Тяхното откриване в началото на 2000 г. преобръща идеята за физиологията на движението и дава началото на концепцията „упражненията като лекарство“. Неслучайно учените все по-често изследват как упражненията подмладяват мускулите и им помагат да останат силни по-дълго време. Но изследователите от университета в Сан Хорхе (Испания) отиват по-далеч: те твърдят, че заседналият начин на живот трябва да се разглежда не само като лош навик, но и като източник на болести.

Най-добре проученият миокин е интерлевкин-6 (IL-6). В състояние на покой той се отделя в малки количества, но при интензивни аеробни упражнения нивата му могат да скочат 100 пъти. Други два важни миокина са иризинът, който помага за поддържането баланса на мастната тъкан, и BDNF (мозъчен невротрофичен фактор), който е отговорен за невропластичността – способността на мозъка да реорганизира връзките си.

Освен миокини, по време на физическо натоварване други органи също освобождават сигнални вещества – екзеркини. Доклад от 2022 г., публикуван в Nature Reviews Endocrinology, показва, че тези молекули играят важна роля за здравето на сърдечносъдовата, метаболитната, имунната и нервната система. Ако човек не се движи много – екзеркините почти не присъстват в кръвта му, а това увеличава риска от заболявания и от обща смъртност.

В нов анализ от 2024 г. са идентифицирани минимум девет миокина, които влияят пряко на имунната система. Сред тях са иризин, декорин и няколко интерлейкина (IL-6, IL-7, IL-15). По време на тренировка тези вещества навлизат в кръвообращението и стимулират размножаването и съзряването на имунните клетки, като засилват имунния надзор.

Съществува обаче и втори, също толкова важен ефект. Миокините намаляват хроничното системно възпаление – тих процес, който години наред нанася поражения на кръвоносните съдове и тъканите и е в основата на много метаболитни и сърдечносъдови заболявания. Същият този IL-6, който рязко се повишава при физическо натоварване, действа като противовъзпалителен сигнал: той регулира активността на лимфоцитите, макрофагите (патогенните клетки) и NK клетките – естествените клетки убийци, които унищожават инфектираните и туморните клетки.

Звучи парадоксално: IL-6 е известен и като провъзпалителна молекула. Но всичко е въпрос на контекст. При хроничните заболявания той се просмуква в кръвния поток постоянно и малко по малко – и по този начин подхранва възпалението. Но по време на тренировка той се освобождава в кратък, мощен импулс и този импулс, напротив, задейства противовъзпалителна каскада.

По какъв начин упражненията подобряват паметта и мозъчната функция

Мускулите комуникират директно с мозъка чрез така наречената ос мускул-мозък. Молекулите BDNF, иризин и катепсин В, освобождавани по време на тренировка, могат да стимулират образуването на нови неврони. Те се свързват и с подобряването на паметта и ученето, както и със защитата срещу когнитивния упадък при невродегенеративни заболявания. Дори кратки периоди на активност могат да бъдат полезни – спортът подобрява мозъчната функция много по-бързо, отколкото обикновено се смята.

Иризинът например повишава нивата на BDNF в хипокампуса – мозъчната област, която е от решаващо значение за формирането на паметта. Катепсин В насърчава регенерацията на невроните и подобрява когнитивните функции. Ето защо физически активните хора средностатистически по-добре поддържат яснотата на ума с напредването на възрастта и по-рядко страдат от тревожност и депресия. Между другото, проучванията показват, че един спорт гарантира перфектен сън, а качественият сън е друг мощен фактор за защита на мозъка.

Образът, който предлагат изследователите, е много точен: мозъкът „слуша“ какво „казват“ мускулите, когато се съкращават, и реагира, като се адаптира и става по-силен.

Как упражненията помагат за изгарянето на мазнините и предпазват от диабет

По време на физическо натоварване IL-6 играе ключова роля в мобилизирането на мастните киселини от мастната тъкан – особено висцералните мазнини (мазнините, които се натрупват по вътрешните органи в корема и са най-опасни за здравето). Това задейства процеса на изгаряне на мазнините и спомага за поддържането на нормални нива на кръвната глюкоза.

IL-6 също така регулира инсулиновата чувствителност, като позволява на мускулите да усвояват по-ефективно глюкозата. Този механизъм обяснява защо редовните физически упражнения помагат за предотвратяване на диабет тип 2 – едно от най-разпространените метаболитни заболявания в света.

Изследователите наричат мускулите „метаболитен термостат“. Този термостат определя кога тялото трябва да мобилизира енергията, кога да я складира и кога да я използва. И той работи правилно само при редовна физическа активност. Ако човек седи по цял ден, термостатът всъщност се „разваля“.

По какъв начин физическата активност предпазва сърцето и костите

Физическата активност предизвиква отделянето на екскременти, които разширяват кръвоносните съдове, подобряват функцията на съдовата стена и намаляват артериалната скованост. Това обяснява защо физически активните хора по-рядко страдат от хипертония, коронарна болест на сърцето и сърдечна недостатъчност. Разбира се, в случай на вече съществуващо сърдечно заболяване програмата за упражнения трябва да бъде подбрана от лекар – кардиолог или физиотерапевт.

Мускулите работят активно във връзка със скелета. Миокините стимулират остеобластите – клетките, които изграждат костната тъкан, и спомагат за поддържането на минералната плътност на костите на нормално ниво. В допълнение към механичното натоварване на скелета се добавят и химични сигнали, които заедно играят важна роля в превенцията на остеопорозата.

Отделна и може би най-впечатляваща тема е връзката между движението и потискането на тумора. В статия в The Lancet Oncology се посочва, че заседналият начин на живот е рисков фактор за повече от 10 вида рак. Миокините, отделяни по време на физическите упражнения, потискат разпространението на раковите клетки и намаляват увреждането на ДНК в потенциално злокачествените клетки. Освен това физическите упражнения мобилизират имунните клетки, които могат да разпознават и унищожават туморните клетки в ранните им стадии. Забележително е, че дори една тренировка значително повишава нивата на миокините, които потискат растежа на раковите клетки, и дори кратка физическа активност се свързва с намален риск от някои видове рак.

Наред с дегенерацията на тъканите, системният дефицит на натоварване нанася съкрушителен удар и върху клетъчната енергетика. Липсата на механични сигнали забавя процеса на митохондриално обновяване (митофагия), в резултат на което в клетките се натрупват увредени и неефективни митохондрии.

Защо движението е необходимо за тялото всеки ден

Съвкупността от доказателства води до един извод: мускулите са пълноценен ендокринен орган. Всяко съкращение изпраща сигнали, които регулират вътрешния баланс на организма. Това, дали човек се движи или не, влияе пряко върху имунитета, мозъчната функция, метаболизма, сърцето, костите – и дори върху способността на организма да се противопоставя на туморите.

Това не е призив веднага да пробягате маратон. Но ако осъзнаете, че физическата активност не е просто начин да отслабнете или да „влезете във форма“, а основно условие за нормалното функциониране на организма, отношението ви към обикновената разходка или сутрешната загрявка ще се промени.