Тестът на Гьодел е издържан: GPT-5 е първият изкуствен интелект, който създава нова математика, вместо да решава стари задачи

Изкуственият интелект за първи път се справи с предизвикателствата на нивото на реално отворените изследвания.

GPT-5 за първи път премина така наречения „тест на Гьодел“ и успя да докаже три основни хипотези в областта на комбинаторната оптимизация. Нещо повече, в един от случаите моделът не само се справи с проблема, но и предложи неочаквано решение, което опроверга първоначалната хипотеза. Този резултат беше истинска изненада за изследователите от OpenAI.

Един от авторите на научната работа, ученият Себастиан Бубек, отбеляза, че на най-добрите аспиранти обикновено им трябват няколко дни, за да решат подобни задачи. За първи път експериментът е бил замислен така, че изкуственият интелект да се сблъска не със задачи на ниво олимпиада, а с отворени математически хипотези. Проектът е осъществен съвместно от специалисти на Университета в Хайфа и Cisco.

Авторите на статията (пълният текст е достъпен в arXiv) са подготвили пет задачи от областта на комбинаторната оптимизация, като за всяка от тях са предоставили само кратко описание и препратки към един или два източника. За три сравнително прости задачи GPT-5 успя да изготви почти безупречни доказателства, демонстрирайки солидни умения за логическо мислене.

Вторият пример беше особено показателен. Вместо очакваното решение GPT-5 построи нов алгоритъм, който след проверката се оказа работещ и по-общ от първоначалното предположение. Така моделът всъщност опроверга първоначалната хипотеза и предложи алтернативен път.

Изследователите отбелязват, че в случаите, когато задачата е имала ясен път на разсъждение, GPT-5 е показал висока точност. В случаите, когато е било необходимо да се комбинират различни подходи или да се изгради по-сложно доказателство, моделът е грешал. По-конкретно, две от петте хипотези не са могли да бъдат решени, въпреки че в единия случай GPT-5 е отгатнал алгоритъма, но не е направил правилен анализ.

Независимо от това резултатът се определя като исторически: за първи път изкуственият интелект направи крачка от „преподаване на математика“ към действително „създаване на математика“. Учените смятат, че това събитие е началото на дълбока трансформация на научната парадигма, която може да определи хода на научните изследвания още през 2030 г.