Това не бива да ни учудва: мозъците на децата от бедните и от богатите семейства функционират по различен начин

Всяко действие, което извършваме, е продиктувано от нашата мотивация, която може да бъде много различна. Така например да отиваме на работа ни мотивира паричното възнаграждение. Да почистим апартамента си ни мотивира моралното удовлетворение от чистотата, да се занимаваме с някакво хоби, за да получим удоволствие от него, и т.н. Тоест в крайна сметка получаваме някаква награда от всяко действие, което всъщност представлява мотивацията. По-точно казано, мотивира ни дори не самата награда, а очакването на наградата, която ни доставя удоволствие.

Само че една и съща награда мотивира различните хора по различен начин. Едно скорошно проучване, в което са участвали тийнейджъри от богати и бедни семейства, показа, че социалният статус силно влияе върху функционирането на „мотивационните“ центрове в мозъка.

Мозъчната система за подсилване

От казаното по-горе следва, че на практика всички наши действия са насочени към получаване на удоволствие. Ако човек престане да получава удоволствие, примерно поради депресия, той става апатичен и губи смисъла на живота си.

Със сигурност мнозина от вас са получавали удоволствие дори само от факта, че са успели да решат трудна задача или например за деня са успели да свършат голям обем работа. Това усещане възниква дори ако извършените действия не са свързани с материални награди. Именно по този начин ни мотивира нашата система за подсилване и подпомагане.

Част от тази система е стриатумът. В едно скорошно проучване учените установиха, че работата на стриатума, един от „мотивационните“ центрове на мозъка, се различава при хората с различен социален статус.

Връзката на скоростта на реакцията с възнаграждението

Когато честотата на наградите се увеличава, например когато човек играе някаква игра на късмета и получава печалба след печалба, скоростта на реакцията му се увеличава. Това се дължи на факта, че на подсъзнателно ниво се стремим да имаме време да получаваме повече награди. В противен случай, ако се забавим, ще пропуснем някоя много изгодна възможност.

Това поведение е характерно не само за хората, но и за животните. Стриатумът следи за изобилието от награди. Когато наградите стават по-чести, стриатумът става по-активен. Най-вероятно именно тази част от мозъка кара хората да се забързват и ускоряват. Всъщност, когато честотата на наградите намалее, стриатумът става по-малко активен и съответно намалява и скоростта на реакциите на човека.

Функционирането на системата за възнаграждения зависи от социалния статус

В проучването на учените са участвали повече от сто тийнейджъри от семейства с различни доходи. Всички те играли на една специално измислена игра. Показвали им различни числа и ги карали да отгатнат какво ще бъде следващото число – по-голямо или по-малко от 5. За верен отговор те получавали финансова награда, а за грешен – глоба. Размерът на глобата обаче е бил по-малък от размера на наградата. Затова в края на играта всички участници в експеримента все пак са спечелили.

Изследователите, разбира се, можели скрито да манипулират късмета на участниците. Така например в определен момент един тийнейджър е можел да започне често да отгатва, а след това, напротив, често да греши. В същото време изследователите забелязали, че при тийнейджърите с различен социален статус има голяма разлика в работата на стриатума.

Тийнейджърите от по-бедни семейства били по-безразлични към печалбата и загубата. Това означава, че корпусът на стриатума е бил по-малко активен, когато те са отгатвали числата. Също така, когато печалбите били редки, тийнейджърите от по-богати семейства започвали да мислят по-дълго, преди да отговорят. Това се дължи на факта, че мозъкът, знаейки, че късметът му е обърнал гръб, се опитва да не загуби това, което преди това е спечелил. Този ефект не е бил толкова силно изразен при по-бедните тийнейджъри.

Изследователите отбелязват, че на юношите от семейства с по-нисък социален статус им е било необходимо приблизително същото време, за да отговорят, независимо дали са спечелили или загубили. Това предполага, че наградата е имала различен ефект върху тях. Тоест стриатумът е реагирал по-слабо. Казано по-просто, тези тийнейджъри изглежда са били много по-безразлични към победите и наградите.

Причините и следствията за всичко това все още са мистерия. Това обаче далеч не е първото проучване, което показва връзката между особеностите на мозъчните функции и финансовото състояние на човека. Нека си припомним, че хората с големи доходи са по-щастливи. Може би емоционалното състояние влияе върху работата на различни части на мозъка.

Това изследване показа колко всъщност е сложна работата на човешкия мозък. Струва си да се замислим, дали изкуственият интелект ще получи и самостоятелно ще развие нещо подобно. Или по-скоро тази научна работа ще доведе до създаването на още по-съвършен и по-универсален изкуствен интелект.