„Това си е тяхна война, а не наша“ – Дмитрий Рогозин отговори на изстрелването на Crew Dragon

Девет дни след изстрелването на пилотирания космически кораб Crew Dragon на SpaceX и неговото успешно скачване с МКС, генералният директор на държавната корпорация Роскосмос Дмитрий Рогозин подробно коментира за Forbes това събитие и обяви какъв ще е отговорът на Русия.

Измина известно време след епохалното изстрелване на новия пилотиран космически кораб на частната компания SpaceX на Илън Мъск. Мисля че е време да се изкажа по повод случилото се и за това, какво ще стане през близките няколко години.

И така, какво все пак се случи? През 2011 година бе спряна програмата за извършване на космически полети до МКС от американски пилотирани кораби. Тя бе закрита заради изключително високата цена и непростима аварийност. В пилотирания космос, където става дума за космически полети с хора на борда, главният критерий за оценка на техническите средства е надеждността, което означава безопасността на всички членове на екипажа. Спирането на тази програма бе нещо очаквано – това бе принудителна мярка – американците изгубиха два екипажа. Катастрофи и аварии са се случвали и по-рано в пилотираната космонавтика, но не и с подобен брой жертви – това се случи за първи път в историята.

След като се оказа без собствена транспортна космическа система НАСА трескаво започна търси решение. И то бе намерено: бяха дадени колосални парични средства за създаването на три космически кораба наведнъж, като поръчката бе разделена между няколко компании. Това са Lockheed Martin (лунния кораб Orion), SpaceX (Crew Dragon) и Boeing (Starliner). За да можем да си представим щедростта на американското правителство ще спомена само, че компанията на Илън Мъск безвъзмездно получи не само готов построен държавен космодрум, плащан от НАСА научно технически резерв и най-добрите инженерни кадри, но и бюджетни средства за създаването на своя кораб.

Въпреки различните мнения по този въпрос, Илън Мъск изгражда своите кораби не със своите собствени пари, а със средствата на американските данъкоплатци. При това, Мъск получи три пъти повече пари в сравнение с договора на Роскосмос с корпорация „Енергия“ за разработването на много по-сложния руски лунен кораб „Орел“. Между другото, космодрумът „Восточний“, построен в тайгата на Амур, на 8 часа полет от Москва, в регион, в който липсва необходимата работна сила, няма строителна техника и няма логистични центрове (всичко това трябваше да се транспортира и изгражда в Далечния Изток),  струва 2,5 пъти по-малко от този уж частен американски космически кораб.

Не по-малко странно е твърдението, че става дума за „първата частна компания, създала пилотиран космически кораб“. А нима Boeing и Lockheed Martin вече не са частни? Или може би са национализирани от правителството на САЩ? SpaceX е не повече частна компания от Boeing, но нейните връзки с Пентагона са още по-тесни.

Каква е тогава причината за подобен възторг от полета на Crew Dragon?

Първо. Ако съдим по масовото ликуване на американците на 30 май, изглежда че те са били ужасно притеснени от това, че през всичките тези 9 години са били напълно зависими от надеждността на руския пилотиран кораб Союз МС при транспортирането на екипажите до МКС. Ние никого не подведохме. Освен това, след като останахме очи в очи с космоса, ние качествено и изцяло изпълнихме своите задължения към партньорите – американци, канадци, европейци и японци. Останалите без свой космически кораб партньори ние редовно извозвахме до Станцията, като се налагаше да намаляваме броя на своите космонавти, а това означава съкращаването на нашите космически програми и намаляване на научните експерименти в руския сегмент на Международната Космическа Станция.

Да, НАСА и Boeing през всичките тези години си плащаха за полета и подготовката на своите хора в Звездното градче и в Байконур, както и двупосочния космически билет, но ние честно спечелихме тези пари, а и как могат да бъдат сравнени каквито и да било парични суми с моралното натоварване, което през тези години легна на раменете на руската пилотирана космонавтика, която самичка отговаряше пред човечеството за запазването на МКС и транспортирането на международни екипажи до нея. Също както картините на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Тициан нямат цена, понеже са уникални и са притежание на цялото човечество, така и предоставянето от Роскосмос на американците шанс за транспортирането им до МКС, е безценен.

Искам да обърна внимание и на още един странен момент в изявленията не само на „експертите“, но и на някои официални лица на НАСА. Така например госпожа Стефани Ширхолц (Stephanie Schierholz) вече започна да подготвя венците за погребението на руския Союз. Тя заяви, че цената на едно място в Crew Dragon е $55 милиона, а в същото време едно място на Союз струва над $90 милиона. И сега руснаците ще трябва да летят до МКС само с американски кораби.Предполагам че американските колеги са се объркали в числата и напразно злорадстват. Новите американски кораби са над два пъти по-тежки от Союз, въпреки че имат само едно кресло повече.

За извеждането на подобно масивни кораби в космоса са необходими ракети от тежък клас (в случая с Crew Dragon това е Falcon 9, а в случая със Starliner това е Atlas V, която използва като маршов ракетен двигател двигателя на първата степен на руската РД-180). Нашият Союз МС се извежда в орбита от Союз 2.1а, която е ракета не от тежък,  а от среден клас. Ето защо себестойността на нашите изстрелвания е значително по-ниска от американските. Господата навярно бъркат себестойността на изстрелването и цената на услугата по изстрелването, която се определя на пазарен принцип. Като се има предвид всичко това, аз категорично твърдя, че корабът Союз МС в комбинация с ракетата Союз-2.1а беше и си остава извън конкуренция, каквото и да говорят нашите опоненти.

Когато през есента на 2018 година стана авария с ракетата Союз ФГ, нашият кораб в тази драматична ситуация спаси екипажа и ние върнахме на Америка астронавта Ник Хейг цял и невредим – без нито една драскотина. Върнахме го и само след половин година успешно го транспортирахме до крайната цел – МКС.

Когато нашите партньори все пак успяха да направят успешни изпитания на своя космически кораб, ние чухме само шеги и насмешки по наш адрес, въпреки че по-уместно би било да се изкаже благодарност на нашия Союз, на неговите съветски разработчици и руски инженери, които през тези години продължават да модернизират този най-надежден в целия свят пилотиран кораб. Да ни благодарят за това, че в отговор на въведените санкции ние не се подадохме на емоциите  и запазихме сътрудничеството в космоса. „Батутът“ от моята широко разпространила се метафора, така и не потрябва на американците – ние продължихме да доставяме техните астронавти до МКС.

Америка е много голяма страна. А голямата страна трябва да бъде великодушна и благородна. Но нито аз, нито колегите не чуха и една добра дума, въпреки че заслужаваха.

Второ. Това че някой вече разполага със собствен космически кораб съвсем не означава, че между нас трябва да има пропаст. Нашата страна първа изпрати човек в космоса и си остава първа и до днес.

На 30 март Илън Мъск развали не нашето настроение, а на своите съотечественици от компанията Boeing след като ги изпревари с този полет. Това си е тяхна война, а не наша. Нашата национална космическа транспортна система работи непрекъснато и без проблеми. Ние непрекъснато я усъвършенстваме, като едновременно с това подготвяме нов, много по-съвършен кораб.

Нашият Союз МС има репутацията на най-надеждния космически кораб в света. Ние имаме уникална статистика от 173 успешни полета. Даже трите аварии през 1975, 1983 и 2018 години с ракетите носители (между другото, ракетата Союз в различните си модификации лета над 1900 пъти) показаха уникалната жизнеспособност и надеждност на аварийната система. Тази статистика е нашата златна визитна картичка. На американските специалисти тепърва предстои да заслужат подобна репутация. Аз искрено им желая успех.

Напият „стар и добър“ космически кораб, проектиран и създаден от Сергей Павлович Корольов за покоряване на Луната, ще продължи да служи както на нас, така и на световната космонавтика, дори и след като започнат полетите на нашия нов космически кораб „Орел“. „Союз“ е нашият космически „Калашников“, който е изключително много търсен, въпреки богатия избор на пазара, където се предлагат голям брой лъскави, но ненадеждни стрелкови оръжия. Нашият Калашников също като Союз непрекъснато се усъвършенства и става все по-съвременен.

…

През последните две години набирам нов екип, който трябва радикално да промени ситуацията в космическия сектор. За нас това е въпрос на чест. Постигнатото дотук е много, но все пак е само началото.За да бъдем по-конкурентни и да ускорим експанзията на Русия в космоса трябва да решим няколко задачи наведнъж:

1. Да ускорим новите разработки, към които включвам тежката екологична Ангара. Тя ще замени сегашната Протон, която след 2025 година вече няма да има право да излита от взетия под аренда Байконур на Казахстан.
   Ние сме лидери в областта на ракетните двигатели и работим в ново направление – метанов ракетен двигател, в които се използват кислород и метан.
2. Паралелно се работи върху изграждането на руска територия на универсален космодрум, откъдето ще се изстрелват новите ракети/космически кораби. Това ще стане без излишни медийни сътресения. Работата е много сложна, всичко е отдалечено от основните центрове и техническото оборудване ще трябва да се доставя по Северния морски път. Но строежът набира обороти и считам, че към края на 2023 година ще бъдем готови с изстрелването на Ангара, която ще изведе в космоса космическия кораб Орел.
   Град Циолоковски е нашата надежда за пълна самостоятелност и увереност в гарантирания достъп до космическото пространство. Всеки месец съм там и заедно с експертите решаваме възникналите проблеми.
3. Не по-маловажен компонент е осъвременяването, От съветските времена, когато парите за космически програми не се брояха особено много, наследихме огромно стопанство, за което трябва да се грижим. Ще трябва радикално да намалим разходите и да махнем излишния персонал. Интересно е, че при пандемията съвсем ясно се разбра кой може да бъде освободен и кой трябва задължително да остане, както и кой е най-полезен при отдалечена работа.
4. Време да бъдат създадени профилни холдинги. Те ще бъдат четири – ракетостроене, сателити, наземна космическа инфраструктура и наука.

Този колосален обем от задачи трябва да решим за съвсем кратко време. Но аз съм абсолютно уверен в успеха, понеже зная, че той не зависи от закупуването на нова техника, а от професионализма и мотивацията на хората. А аз вярвам в тези хора. Вярвам на тези, с които имах честта да работя. Вярвам в нашия екип, който може да направи много за новите успехи на Русия в космоса.