Топенето на ледниците по време на ледниковия период промени вътрешността на Земята, ускорявайки движението на континентите

Атлантическият океан се е разширявал в продължение на стотици милиони години, но растежът му може да е бил спрян за кратко от топенето на ледниците, когато последният ледников период на Земята е приключил. Също, учените смятат, че това може да е довело до нарастване на вулканичните изригвания и да е променило скоростта, с която се движат континентите.

За това пише IFLScience.

Преди около 26 000 години нашата планета е преживяла последния ледников максимум, когато ледени покривки с дебелина 1,6 км са се образували там, където сега се намират някои от най-големите градове в Северна Америка. С топенето на ледените покривки океаните са се издигали бързо. Това е довело до факта, че северноамериканския континент се е възстановил от натиска от тежестта на ледените покривки, но според новите компютърни симулации на света по това време, климатичните промени също са причинили страничното движение, макар и с известно закъснение.

Според студента от университета в Колорадо Тао Юан и професор Шиджие Джонг, разширяването на Атлантическия океан е резултат от сформирането на нова океанска кора в Средноатлантическия хребет. Сега учените твърдят, че това образуване се е увеличило с 40% между 12 000 и 6 000 години в сравнение с предишните нива.

Намаляването на обема на леда предизвиква огромно движение на земната кора. Учените също знаят, че топенето на леда кара плочите да се издигат, но в новото изследване учените са показали, че те също се движат много хоризонтално — това движение също е причинено от топенето на леда.

Разпространението на морското дъно и континенталният дрейф, както и други подобни процеси, се случват във времеви мащаби от милиони години, задвижвани от вътрешния двигател на Земята — топлинната конвекция. Това твърдение все още е вярно, според авторите на изследването, но откриха, че ледниковото действие може също да причини значително движение в относително кратки времеви мащаби, като например 10 000 години.

Според професор Чжун, в момента можем да оценим скоростта на разпространение чрез измерване на количеството кора, създадено между моментите на смяна на магнитните полюси на планетата — което е така, защото посоката на геомагнитното поле е включена в базалта. Преди се смяташе, че това се случва със средна скорост от 2 сантиметра на година. Авторите на изследването обаче смятат, че това твърдение като цяло е вярно, но че скоростта е сравнително постоянна не е особено вярно.

В проучването учените са създали компютърни модели, които показват, че промяна в теглото, като тази, причинена от загубата на трилиони тонове лед, ще накара северноамериканската плоча да се върти по посока на часовниковата стрелка, отразявайки неравномерното разпределение на леда. Това ще увеличи образуването на кора на билото и следователно ще разшири континентите.

Учените обаче признават, че откритията им се основават на компютърни модели и следователно изискват допълнителна проверка — учените може да са пропуснали нещо важно. От друга страна, вулканичната дейност на Исландия стана още по-интензивна между 10 000 и 7 000 години преди да се успокои отново. Тъй като Исландия е част от системата на Средноатлантическия хребет, това е в съответствие с прогнозите на техния модел.

На този етап очакванията на Юан и Чжун относно въздействието на съвременното изменение на климата са все още колебливи. Въпреки това, ако изглежда, че Америка се отдалечава от Европа, това може да е истина.