Турция надгражда кол центровете си и заплашва да отнеме бизнес за стотици милиони от България

Турция предприема решителни стъпки, за да се позиционира като ключов играч в глобалната индустрия за аутсорсинг на бизнес процеси (BPO). Новите стимули и активната държавна подкрепа може да изместят България от една ниша, която доскоро ни осигуряваше стабилни приходи и заетост – кол центровете и обслужването на клиенти.

Докато в София и Пловдив оперират десетки международни компании, обслужващи чуждестранни клиенти на немски, френски и английски, в Истанбул вече се изгражда конкурентна мрежа от модерни контактни центрове. По данни на Асоциацията за управление на клиентски опит и технологии в Турция (MDYD), секторът вече генерира над 1,5 милиарда евро годишно и наема над 11 000 души, ориентирани към чуждестранни клиенти.

Президентът на MDYD Бану Хъзлъ обяви, че Турция е в напреднал етап на разговори с държавни институции, за да включи износа на бизнес услуги в стратегическите приоритети на страната. Целта е ясна – да се превърне в регионален хъб за BPO индустрията, с фокус върху западноевропейските клиенти. И макар България, Полша и Румъния да остават водещи в Европа, Турция все по-сериозно навлиза на тяхната територия – буквално и преносно.

Това съвпада с един тревожен тренд в България – кол центровете, макар и все още важен източник на приходи, са в застой. Според IBISWorld, близо 200 фирми в страната извършват дейности в сектора с годишен оборот от около 154 милиона евро, като в тях работят над 9500 души. Но ръстът спада, а автоматизацията и AI технологиите вече подкопават особено силно гласовите услуги (Voice BPO), където човешкият фактор все още е незаменим при по-сложни казуси.

Докато Турция се рекламира агресивно на международната сцена и използва предимствата си – връщащи се млади специалисти от Германия и Холандия, близост до Западна Европа почасово заплащане и ниски разходи – в България липсва координирана стратегия за защита на сектора. „Турция има шанса да изпревари всички, ако продължи по този път“, предупреждават експерти от бранша.

А междувременно, в Северна Африка също не спят. Мароко, Египет и Тунис, където владеенето на френски и немски е масово, също се опитват да изкушат западноевропейския бизнес с още по-ниски цени.

В този контекст България е изправена пред избор – или да се събуди и да обнови визията си за развитие на аутсорсинг индустрията, или да загуби ключови пазари и работни места. Ако не реагираме навреме, загубите може да надхвърлят 300 милиона лева годишно – толкова колкото секторът допринася в момента.