Търговията на фондовата борса или скоростта на светлината: кое е по-бързо? Как HFT трейдърите се опитват да се противопоставят на законите на физиката

Когато става въпрос за високочестотна търговия (high-frequency trading – HFT), при която алгоритмите изпълняват сделките за части от секундата, дори скоростта на светлината не изглежда достатъчно бърза. Трейдърите са готови да похарчат стотици милиони долари, за да намалят закъсненията при преноса на данните дори с микросекунди, като полагат кабели по най-кратките маршрути и измислят нови начини да изпреварят конкуренцията.

Надпреварата за милисекунди

Историята на борбата за скорост не започва от вчера. Още през XIX век, когато първите трансатлантически телеграфни кабели свързват Европа и Америка, бизнесмените осъзнават, че който пръв получи информацията, той и ще спечели. Казват, че Натан Ротшилд е натрупал богатството си от евтини облигации, защото пръв е научил за поражението на Наполеон при Ватерло и е изкупил облигациите, чиято цена още не се е била повишила.

Докато по времето на Бонапарт новините са били пренасяни от гълъби, днес те са заменени от оптични комуникационни кабели, а телеграфът е заменен от алгоритми, които анализират пазара със скорост, недостъпна за човешкия мозък. Но основният принцип на търговията остава същият: колкото по-бързо данните достигнат до борсата, толкова по-голямо е предимството за трейдъра.

Подводните магистрали за данни

Телекомуникационните кабели, които се полагат под водата във възможно най-пряка линия, са проектирани така, че да намалят закъснението. Първите трансатлантически линии са положени през XIX век, но скоростта не е била от най-високите поради несъвършената технология: кабелите са използвали медни жици и изолация от гутаперча. Днес съществуват оптични технологии, които предават информация чрез светлинни импулси. Съвременните подводни кабели са по-тънки от човешки косъм, но са способни да предават терабайти данни в секунда.

Но дори на светлината й е необходимо време, за да прекоси океана. Така например сигналът от Ню Йорк до Лондон по директен кабел отнема време около 60 милисекунди. Това е миг за обикновения човек, но за алгоритмите на HFT това е цяла вечност. Ето защо компании като Spread Networks харчат стотици милиони долари, за да скъсят маршрута дори с няколко километра. Те изкупуват земи от собственици по теоретичното трасе на кабела, за да получат по-ниска латентност от тази на конкурентите.

Но дори оптичните влакна имат своите граници. Когато минималната латентност стане недостатъчна, търговците се обръщат към радиовълните. Радиовръзките дават възможност за по-бързо пренасяне на данни от кабела, тъй като сигналът се движи по въздуха, а не през стъклото. Компании като McKay Brothers са изградили вериги от кули между Чикаго и Ню Йорк, като по този начин са намалили латентността до 9 милисекунди.

Но и това не е пределът. Съществуват идеи за използване на дронове с ретранслатори, които да се носят над океана, създавайки безжичен мост между континентите. Засега този проект остава научна фантастика, но докога?

Машините срещу пазара

Но защо? Защо да се намалява латентността, когато хората така или иначе не са способни да работят с такива скорости? Хората не работят, вместо тях работят вече споменатите HFT алгоритми. Алгоритмите са в състояние да анализират пазара и да сключват сделки за микросекунди. Тези програми работят по различни стратегии:

• Арбитраж – идентифициране на малките разлики в цените на различните борси. Например, ако дадена акция в Ню Йорк изостава с частица от секундата от Чикаго, алгоритъмът ще я купи по-евтино и веднага ще я продаде по-скъпо.
• Маркет мейкинг – постоянно пускане на поръчки за покупка и продажба, за да се печели от спреда. Алгоритмите могат да променят котировките хиляди пъти в секунда, реагирайки на най-малките колебания.
• Следене на тенденциите – автоматично идентифициране на пазарните импулси и присъединяване към тях по-бързо от останалите участници.

Тази надпревара обаче има и недостатък. Колкото по-бързи стават сделките, толкова по-високи са рисковете. Алгоритмите могат да засилят волатилността, както се случи по време на „светкавичния срив“ през 2010 г., когато пазарът загуби стотици милиарди долари за 36 минути, или в случая с Knight Capital, която загуби 440 млн. долара поради грешка в кода си. Понякога алгоритмите водят „войни“ помежду си, генерирайки хиляди фалшиви оферти, за да отблъснат конкурентите си.

Какво следва

Физиката поставя строги ограничения: информацията не може да се предава по-бързо от скоростта на светлината. Но търговците не се отказват. Те търсят начини за заобикаляне на природните закони – било то чрез полагане на кабели на дъното на Северния ледовит океан или експериментиране с квантовата комуникация. което е най-новото в тази област.

И така в света на високочестотната търговия (HFT) всяка микросекунда е от значение. Това е едно удивителното високотехнологично състезание, в което HFT трейдърите се опитват да се противопоставят на един от основните закони на физиката – скоростта на светлината. Дори незначителните забавяния в предаването на данни, причинени от разстоянието, могат да струват милиони и дори стотици милиони.

Едно е ясно – докато има възможност да се печелят пари от скоростта, борсовите играчи ще продължат тази надпревара – дори ако това означава да се противопоставят на самите закони на физиката.