Търсенето на информация в Google може да потисне креативността

Експерти от Университета Карнеги Мелън (CMU) са проучили влиянието на достъпа до интернет върху човешката креативност. Оказало се, че възможността за търсене на информация в Google може както да стимулира, така и да потиска креативността.

За да се адаптират ефективно към промените, хората трябва да могат да предлагат нови идеи и да бъдат креативни при решаването на проблеми. Този тип креативност се свързва с така наречения „ефект на фиксацията“, при който хората се забиват в определен начин на мислене, т.е. зациклят, защото се сблъскват с конкретни примери или идеи.

Изследователите са проучили различни въпроси, включително как достъпът до интернет и използването на търсачката Google влияят върху индивидуалното и груповото творчество.

Те искаха да разберат дали достъпът до информация в интернет помага или пречи на творческите идеи, особено при работа в екип. Избрани са 244 студенти от университета на възраст между 18 и 22 години, които са разпределени на случаен принцип в групи с и без достъп до Google. Те били помолени да помислят за нови приложения на щит или чадър и имали на разположение 3 минути, за да изброят възможно най-много варианти. Изследователите оценяват количеството и качеството на отговорите на всеки човек (индивидуална креативност), както и комбинираните отговори на няколко души (групова креативност).

По отношение на индивидуалната ефективност резултатите са смесени.

Когато Google давал много информация, както в случая с чадърите, участниците с достъп до интернет генерирали повече идеи. Когато Google предоставял по-малко информация, както в случая с щитовете, идеите бяха по-малко и достъпът до интернет не дал предимство. В групите хората с достъп до интернет постоянно генерираха по-разнообразни и уникални идеи, особено с увеличаването на размера на групата. В същото време групите с достъп до Google често се придържаха към едни и същи идеи, което доведе до излишък и намалено разнообразие. Групите без достъп до интернет разработваха идеи предимно от един човек, което благоприятстваше колективното творчество.

За да оценят качеството на генерираните идеи, изследователите оценяват отговорите на участниците по три критерия: колко полезна е идеята (ефективност), колко неочаквана е идеята (новост) и колко креативна е тя. В крайна сметка беше установено, че в повечето случаи групите без достъп до интернет са постигнали по-добри резултати или са били равностойни на тези с достъп до търсачката Google.

Предимствата на неизползването на Google бяха най-очевидни по отношение на креативността и ефективността, но по-малко очевидни по отношение на новостта.

Въпреки че проучването има някои ограничения, резултатите от него могат да имат практическа стойност. Изследователите са установили, че индивидуално хората могат да се възползват от възможността да взаимодействат с интернет търсачка. В същото време групите, които използват едни и същи инструменти, често дублират идеи и губят творческото си разнообразие. Използването на интернет по време на мозъчни атаки може да доведе до конформизъм и намаляване на иновациите, особено в големи групи. Много обществени проблеми изискват ново и нестандартно мислене, така че ако всички се обръщат към едни и същи онлайн източници, творческият резултат може да бъде еднообразен, което може да попречи на решаването на мащабни проблеми.

Изследователите не предлагат на хората да спрат да използват търсачките напълно от страх, че те ще потиснат креативността. Според тях става дума за това, че има възможност за подобрение и ефективност.

„Интернет не ни прави глупави, но е възможно да го използваме по безполезен начин.“

обобщава един от авторите на изследването