Тялото ви помни психическите травми, дори ако съзнанието ви е забравило за тях – ето защо според учените се случва това

Психическите травми се лекуват много по-дълго, отколкото физическите. Те често водят до посттравматично стресово разстройство, депресия и други последици. Най-често обаче с течение на времето човек претръпва и престава да изпитва страдание дори след сериозни трагедии в живота си и като цяло спира да си спомня за тях в ежедневието. Но ако сте забравили някои от житейските си сътресения, това не означава, че и тялото ви е „забравило“ за тях. Ново проучване показва, че дори ако умът вече се е справил с емоционалната болка, тялото продължава да помни и да реагира на преживяното десетилетия наред. Нека да разгледаме какво означава това и защо изобщо се случва.

Какво помни тялото след преживяната психическа травма

Изследователи от Университета на Оклахома са проучили дългосрочните последици от терористичната атака в Оклахома Сити през 1995 г. Те проведоха уникално ретроспективно проучване, в което участваха 60 оцелели от атентата и 23 контролни лица, които не са преживели подобна екстремна ситуация.

На участниците е направена оценка на биологичните маркери на стреса в три ключови системи на организма – автономната нервна, имунната и ендокринната система. Особено внимание е било обърнато на сърдечносъдовата система, нивата на кортизол (хормон на стреса) и концентрациите на възпалителни цитокини – вещества, които регулират имунния отговор на организма.

Въпреки че оцелелите не са показали значителни признаци на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) или депресия, тяхната физиология се е различавала от тази на контролната група. Учените са установили повишени нива на IL-1β – възпалителен маркер, характерен за реакцията на организма към травмите и инфекциите.

Също така при тях е имало по-ниски нива на IL-2R – вещество, което участва в активирането на Т-клетките в имунната система. Но това не е всичко – авторите са установили, че преживелите травма са имали намалени сутрешни нива на кортизол, което може да показва дисфункция на ендокринната система след хроничен стрес, както и повишено диастолно кръвно налягане в покой, което отразява латентното активиране на стресовата система. Това се съобщава в проучване, публикувано в Prehospital And Disaster Medicine.

Тези констатации показват, че дори десетилетия след травматичното събитие организмът не се връща към „нормално“ състояние. Той продължава да живее в състояние на повишена бдителност, сякаш заплахата все още е някъде наоколо.

Защо умът е спокоен, а тялото – не.

Както беше споменато по-горе, на пръв поглед участниците в изследването са изглеждали психологически здрави – те не са страдали от изразени форми на тревожност или депресия и много от тях са заявили, че се чувстват нормално. При допитването обаче станало ясно, че субективното им възприятие за физическото им благополучие е по-лошо от това на контролната група, въпреки липсата на медицински диагнози. Това подсказва за своеобразно разминаване между съзнателното състояние на ума и някаква основна физиологична памет на тялото.

Според професора по психиатрия Рейчъл Зетъл, участвала в проучването, след тежка психична травма биологичните системи на човека може никога да не се върнат в изходна позиция. Това е не само психическа, но и физическа промяна.

Защо тялото „не забравя“ травмата

И така, защо психическата травма оставя толкова дълбока следа върху тялото. Травмата предизвиква сложна каскада от реакции, насочени към оцеляването. В момента на заплахата се активират симпатиковата нервна система (отговорна за реакцията „бий се или бягай“), производството на хормони на стреса (кортизол, адреналин) и мобилизацията на имунната система.

Ако опасността се повтори или е с ектремен характер, организмът „запомня“ тези сигнали и започва да функционира по нов начин – в режим на хронична бдителност. Дори ако умът години по-късно е адаптирал и изместил спомените, тялото продължава да живее по правилата, установени по време на травмата.

Как психичната травма влияе на здравето в дългосрочен план

Постоянно активираният имунен отговор (напр. повишен IL-1β) може да доведе до системно възпаление. Дори човек да е външно здрав, организмът му може да е податлив на синдроми на хронична болка, повишен риск от сърдечносъдови заболявания, автоимунни реакции и нарушения на съня и храносмилането. Вече е известно, че дългото пребиваване в състояние на хроничен стрес предизвиква развитието на рак.

Хроничният стрес е физиологичен процес, иницииран от фактори на околната среда и/или психосоциални фактори, който засяга паметта, когнитивните способности и поведението, както и хомеостазата на цялото тяло, включително сърдечносъдовата, стомашно-чревната и имунната система.

Депресията, тревожността, храносмилателните проблеми, главоболието, мускулните болки, сърдечносъдовите заболявания, увеличаването на теглото, проблемите със съня и концентрацията са последиците от хроничния стрес и разбира се, тежките психологически травми.

Така травмата се превръща не просто в епизод от миналото, а в скрит фактор, който влияе върху качеството на живота в настоящето. Това откритие не само потвърждава съществуването на телесен спомен за травмата, но и насочва лекарите и психолозите към необходимостта да вземат под внимание физическото състояние на пациента, дори ако той не изразява емоционални оплаквания.