„Умрях за 10 минути“: мъж описа какво чувства човек след клинична смърт

42-годишен баща от Обединеното кралство преживя сърдечен арест и няколко минути клинична смърт. Той разказа как се е чувствал в момента между живота и смъртта и как лекарите са успели да го спасят.

Матю Алик, на 42 години, от Ромфорд, Източен Лондон, смятал, че е здрав. Работил е нощни смени, ходел е на фитнес няколко пъти седмично и се е хранил здравословно. Но през август 2023 г. животът му се променил завинаги.

За това съобщава Daily Mail.

Първо се появи подуване на краката, което изчезна на следващия ден. След това – задух дори при прости движения. Матю решил, че това е следствие от нощната работа и не се консултирал с лекар.

Всичко се променило на работата му, когато не е можел да изкачи дори няколко стъпала. „Казах на колегата: извикай линейка. Знаех, че е нещо сериозно“, спомня си мъжът.

Стъпка от живота към смъртта

Парамедиците пристигнали след минути. Те открили аритмия и решили да отведат Матю в болница „Хамърсмит“.

В спешното отделение лекарят го помолил да оцени болката по скала от 1 до 10. „Току-що беше нула, но сега е единадесет. Не, тринадесет е“, отговорил Матю.

След тези думи сърцето му спряло. Няма пулс. Няма дишане.

10 минути без сърце

Лекарите използвали дефибрилатор и извършили толкова интензивна сърдечно-съдова реанимация, че мъжът започнал да кърви вътрешно. В рамките на минути той бил обявен за клинично мъртъв.

Скенерите показвали съсиреци с размерите на крикетна топка в сърцето и белите му дробове. Хирурзите използвали катетър, за да „отрежат“ съсиреците и извършили няколко животоспасяващи кръвопреливания.

Семейството било предупредено, че дори и да се събуди, съществува висок риск от мозъчна смърт поради продължителна липса на кислород.

Завръщането

Три дни по-късно Матю отворил очи. Той не помнел нищо от момента на смъртта, но описал усещането „като спокоен сън“.

В първите минути след събуждането си той не можел да движи тялото си и се страхувал, че ще остане парализиран. По-късно чувствителността започнала да се възвръща.

Имало и проблеми с паметта — Матю бъркал имената на хората и дори цветовете. Но постепенно се възстановил и днес споделя историята си, за да напомни на хората, че дори най-здраво изглеждащите хора могат да бъдат на една крачка от смъртта.

„Научих се да живея отново“ — как Матю се завърна от мъртвите

Събуждането било само началото на борбата. „В началото разпознавах лица, но не можех да си спомня имена. Не можех да различавам цветовете“ — казва Матю.

Той си спомнял как брат му му донесъл портокал. „Попитах: „Какъв цвят е?“ и осъзнах, че мозъкът му не работи както преди. За да му помогне да се възстанови, брат му го карал да рецитира любимите си филми и забавни реплики от комедии, връщайки паметта му стъпка по стъпка.

“Трябваше да науча всичко отново – как да седя, как да ходя, дори как да контролирам уринирането си“.

„Беше лудо пътешествие. Никога не съм си мислил, че ще се озова в тази ситуация“ — казва мъжът.

Шокът и търсенето на отговор

Матю бил още по-шокиран, когато лекарите обявили, че причината е инфаркт.

„Всъщност загубих съзнание от шок. Бях млад, атлетичен, никога не пушех, никога не пиех прекомерно. Как е възможно това? Лекарите все още не знаят.“

В болницата го наричали „чудотворецът“ – само 5% от пациентите оцеляват 10 минути без сърце. „Медицинските сестри вървяха по коридора и казваха: „Ето го!“ Беше невероятно“ — спомня си той.

Капката кръв, която спасява живот

По-късно Матю научил, че не само хирургическата интервенция го е спасила, но и кръвопреливане. Като афроамериканец, той се нуждаел от най-съвместимата донорска кръв, но тя била в недостиг.

„Без кръвопреливането нямаше да седя тук. Нечие решение да дари кръв спаси живота ми“ — казва той, добавяйки, че сега иска да повиши осведомеността относно кръводаряването, особено сред чернокожата общност.

Живот след смъртта

Днес Матю казва, че е „върнал към 75 процента от нормално си състояние“. Има дни, в които се чувства почти както преди, и дни, в които болката в гърдите и подуването на краката го карат да се тревожи: „Ами ако се случи отново?“

Той ще приема лекарства за разреждане на кръвта до края на живота си, но е благодарен за шанса, който е получил. „Семейството ми, приятелите ми, децата ми, годеницата ми по това време – всички бяха там. Осъзнах колко съм щастлив, че съм жив.“