Учени идентифицираха коя е най-интелигентната музика – резултатите са неочаквани

Както знаем, за вкусовете не може да се спори. Въпреки това е възможно обективно да се говори за качеството и влиянието на музиката върху настроението, ученето и продуктивността. Авторите на едно ново научно изследване например са решили да установят кой музикален жанр се смята за най-интелектуален, като са анализирали текстовете на най-добрите изпълнители от класацията на Billboard и емблематични музиканти от последните десетилетия. По този начин екипът определя коефициента на лексикално разнообразие – количествена характеристика на текстовете, която отразява степента на богатство на лексиката и разкрива закономерности в тяхната емоционалност и сложност. Изследователите също така анкетираха слушателите, за да разберат как любимата им музика влияе на тяхната продуктивност и способност на учене. Резултатите със сигурност ще ви изненадат!

Лексикалното разнообразие

Влиянието на музиката се простира далеч отвъд развлеченията, както учените потвърждават за пореден път. Изследователски екип от канадската компания Prodigy Education признава метъла за най-интелектуалния музикален жанр. Да, да, правилно сте чули – след като анализирал текстовете на англоезичните песни на най-популярните изпълнители (според Billboard) и музиканти от последните десетилетия, екипът стигнал до заключението, че с най-голямо лексикално разнообразие се характеризират „тежките“ музикални композиции.

„Колкото по-висок е коефициентът на лирично разнообразие на дадена песен, толкова по-богат речник демонстрира даден изпълнител“, се посочва в заключението на изследването.

След като съставил списък на изпълнителите, които са начело на Billboard днес и в предишните десетилетия в 1, включително метъл, поп, рок, кънтри, ритъм енд блус и рап, екипът проучил текстовете на 10 песни на всеки изпълнител, за да определи тяхната емоционална окраска, най-често срещаните думи и коефициента на лексикално разнообразие.

За анализа на емоционалното съдържание на песните учените са използвали инструмента с изкуствен интелект VADER на NLTK, а за анализа честотата на думите – Open AI API. След това авторите са провели проучване сред 1000 американски слушатели, за да разберат по какъв начин музиката влияе на продуктивността им в работата и на обучението на децата им.

Най-интелигентните изпълнители

Класацията на 20-те изпълнители с най-голямо лексикално разнообразие се оглавява от легендарната метъл група Black Sabbath с впечатляващите 52%. Сред всички музикални жанрове метълът заема първото място (със средно лексикално разнообразие от 41%), следван от рока и кънтрито – и двата с 37 %.

Black Sabbath е следвана от Slayer и Megadeth като най-интелигентните изпълнители в метъл жанра. Нещо повече, оказва се, че при прегледа на различните десетилетия, музиката от 70-те години на ХХ век се отличава с най-голямо лексикално разнообразие със средно 38%, докато през 90-те години на ХХ век този показател спада до 29%.

При анализа на честотата на думите сред различните изпълнители и жанрове бе установено, че най-популярните думи в песните са „любов“, „знам“ и „време“. По-долу са представени 10-те най-често срещани думи в музикалните композиции, изследвани от екипа:

• Любов
• Знам
• Време
• Добре
• Искам
• Чувствам се
• Сърце
• Нощ
• Кажи
• Виж

Най-веселите и най-тъжните изпълнители

Следващата стъпка е била да се проучи емоционалната окраска на текстовете. Екипът измерва емоционалния тон на песните, за да определи дали текстовете като цяло са положителни, отрицателни или неутрални. Резултатите показват, че най-позитивният изпълнител е Marvin Gaye: неговите текстове, отбелязват изследователите, „отразяват оптимистично и вдъхновяващо настроение“. Поп жанрът като цяло се отличава с цялостния си положителен тон.

И макар че метълът е определен като „най-негативния жанр“ като цяло, по-ранни изследвания показват, че именно тежката музика може да бъде полезна за психичното здраве. Групата Slayer, известна с мрачните си теми, се класира като най-негативния изпълнител сред всички изследвани жанрове. От друга страна, Judas Priest са най-позитивните представители на метъла.

Въпреки това, когато разглеждаме емоционалната окраска по десетилетия, песните от 60-те години на миналия век са най-позитивни, а песните от 2000-те години са най-малко позитивни.

По какъв начин музиката влияе на продуктивността и кариерата?

След като анкетират 1000 слушатели от САЩ за влиянието на музиката върху работата и тяхнате кариера, екипът открива изненадваща връзка между любимите им жанрове и успеха в работата. Оказа се, че слушането на музика на работното място играе много по-голяма роля за производителността и повишаването в длъжност, отколкото може да се предположи.

Нещо повече, около 60% от хората, които слушат музика по време на работа, съобщават за положително въздействие върху представянето и производителността, а повече от 70% казват, че музиката им помага да се съсредоточат. Най-популярните жанрове за работа са Lo-Fi/Chillhop (92%) и амбиент (91%).

Проучването показва също, че вероятността хората, които слушат музика по време на работа, да получат повишение е със 70% по-голяма, а вероятността да получат увеличение на заплатата – с 18% (през последните две години). Почитателите на джаз и класическа музика са били повишавани по-често от останалите (по 39% във всяка група), но почитателите на реге и фолк не са изостанали много от тях – по 38% във всяка група.

Феновете на регето също така по-често са получавали увеличение на заплатата (66%). След тях се нареждат почитателите на фолклорния жанр (63%). Така изследователите стигат до заключението, че правилният плейлист за съсредоточаване и подобряване на настроението може да бъде мощен инструмент на работното място.

Музиката и ученето

Авторите на тази научна работа също така са научили много за влиянието на музиката върху учебния процес на учениците, като са интервюирали техните родители: от жанровете, които родителите препоръчват, до тези, които забраняват. Оказало се, че според родителите децата, които слушат музика по време на учене, прекарват средно по 9 часа седмично върху уроците, а повече от половината от тях (57%) получават само добри оценки. В същото време децата, които не слушат нищо, докато учат вкъщи, прекарват по-малко време над учебниците си (5 часа седмично).

Попмузиката се оказва най-популярният жанр сред децата – 47% от учениците подготвят домашните си уроци с нея. Родителите обаче смятат, че класическата музика, джазът и ембиънтът са най-добрите жанрове за концентрация. От друга страна, всеки четвърти родител е забранил на децата си да слушат хип-хоп или рап музика, докато учат.

Музиката може да помогне на децата, учениците и студентите да учат, защото подобрява настроението, намалява стреса и стимулира областите на мозъка, свързани с мотивацията и вниманието. Важно е обаче да се помни, че докато жанрове като класическата музика могат да подобрят когнитивните функции и запаметяването, музиката с текстове понякога може да разсейва учениците и да намали разбирането им на текста.

Както може да се види, всички жанрове са добри по свой собствен начин, а музиката ви помага не само да се отпуснете, но и да работите и учите. Независимо дали става дума за инструментални жанрове, които насърчават концентрацията, или за вдъхновяващи мелодии, които стимулират творчеството, силата на музиката е невероятна.

Много хора са на мнение, че съвременната музика е станала твърде елеметарна, проста и глупава. Затова вместо модерните изпълнители от класациите милиони мъже и жени предпочитат да слушат песни от нулевите години или дори от втората половина на XX век. Човек би си помислил, че те се хващат за дреболии, а всъщност в съвременната музика няма нищо лошо. Много хора си я харесват и това е най-важното. Но наскоро учени изследваха хиляди песни на английски език, издадени през последните 50 години. Оказа се, че по-старата музика наистина е много по-добра от сегашната, поне по отношение на смисъла.