Учени откриха откъде всъщност идват микропластмасите във въздуха

Микропластмасите отдавна не са проблем само в океаните — сега те активно циркулират в атмосферата по цялата планета, а новите данни променят представата за истинските им източници. Невидими за окото, пластмасовите частици вече могат да бъдат открити почти навсякъде: във въздуха на големите градове, над земеделските райони, по планинските върхове и дори в отдалечени региони, където човешката дейност изглежда минимална. Те изминават хиляди километри, издигат се в атмосферата, носят се от ветровете и се отлагат отново върху почвите и водните басейни.

Изследователите са все по-загрижени, че микропластмасите във въздуха са не само екологичен проблем, но и потенциален здравословен проблем. Поради изключително малкия си размер, тези частици лесно навлизат в човешките дихателни пътища. Ранните проучвания вече показват, че те могат да раздразнят белодробната тъкан или да пренасят токсични химични съединения. Веднъж попаднали в околната среда, микропластмасите се натрупват и в почвите и водните системи, увеличавайки общото замърсяване с пластмаси на планетата.

Ново проучване на екип от Катедрата по метеорология и геофизика към Виенския университет предостави по-добро разбиране за това къде тези частици навлизат в атмосферата. Учените са анализирали световните измервания и компютърни модели на разпределението на частиците и са стигнали до неочакван извод: наземните източници отделят във въздуха повече от 20 пъти повече микропластмаси, отколкото океаните. Резултатите от работата бяха публикувани в списание Nature.

Източниците на микропластмаси и несигурността при оценката

Учените вече знаят, че микропластмасите присъстват във въздуха дори в най-отдалечените региони на планетата. Те се образуват както от директни източници — като износването на автомобилни гуми или синтетични тъкани — така и от вторични източници: замърсени земни и океански повърхности, които освобождават частиците обратно в атмосферата.

Въпреки това, общият мащаб на тези емисии и приносът на различните източници дълго време остават неясни. По-ранни изследвания често предполагаха, че океанът е основният източник, но това предположение не е достатъчно потвърдено.

Моделиране на разпространението на микропластмаси

В ново проучване Йоана Евангелоу, Силвия Бучи и Андреас Щол събраха 2782 измервания на концентрациите на микропластмаси в атмосферата от различни региони по света. След това сравниха тези данни с резултатите от моделите за транспорт на частиците, базирани на три различни предишни оценки на емисиите.

Сравнението разкри значително несъответствие: моделите значително надцениха количеството микропластмаси във въздуха и тяхното отлагане върху земната повърхност — понякога с няколко порядъка както над сушата, така и над океана. Именно това несъответствие позволи на изследователите да коригират първоначалните оценки на емисиите поотделно за сушата и океана.

Земята срещу океана

Обновените изчисления показват, че емисиите от наземните източници преди това са били значително надценени и ще трябва да бъдат значително намалени, за да съответстват на действителните измервания. Емисиите от океана също са били надценени, въпреки че корекцията тук е била по-малко драстична.

Както обяснява Андреас Щол, резултатите от проучването показват ясна разлика между източниците: „Обновените оценки показват, че над 20 пъти повече микропластмасови частици навлизат в атмосферата от сушата, отколкото от океана.“

Същевременно, първият автор на изследването, Йоана Евангелу, отбелязва важен нюанс: въпреки по-големия брой частици от сушата, масата на микропластмасите над океана може да е по-висока поради по-големия среден размер на морските частици.

Нерешените въпроси и по-нататъшните изследвания

Работата на виенските учени е важна стъпка към по-прецизното разбиране на глобалния цикъл на микропластмасите, но много въпроси остават отворени. Изследователите подчертават, че данните все още са недостатъчни и несигурностите са значителни.

Според Андреас Щол са необходими нови измервания, за да се определи по-точно приносът на различните източници, включително транспорта и промишлеността. Важно е също така да се разбере по-добре разпределението на размерите на частиците, тъй като това е от решаващо значение за оценката на общото количество замърсяване с пластмаса в атмосферата.

И така, макар науката да се е доближила до разбирането откъде идват микропластмасите във въздуха, пълната картина на техния глобален цикъл все още се оформя – и остава една от ключовите екологични мистерии на нашето време.