Учени показаха как е изглеждала Антарктида преди 120 милиона години

Откриването на фосили в Австралия, съдържащи цветен прашец и спори от ерата на динозаврите, когато континентът се е намирал отвъд Антарктическия кръг, позволи на учените да пресъздадат уникалното местообитание на „полярните динозаври“. Преди около 120 милиона години Австралия е била част от гигантска суша, заедно с Антарктида , простираща се далеч отвъд Южния полярни кръг. Въпреки суровите условия, включително дългите периоди на тъмнина, тази област е била дом на разнообразни динозаври, а ново проучване хвърля светлина върху техния свят.

Илюстрации, базирани на палеонтологични находки, показват, че „полярните динозаври“ са живели в умерени гори с хладен климат, просечени от реки и покрити с буйни папрати. Сред тези древни обитатели са били малки орнитоподи – тревопасни динозаври с отличителни човки и челюсти, осеяни със зъби, както и малки тероподи – предимно хищни двуноги динозаври, много от които вероятно са имали пера.

Съавторът на изследването Вера Корасидис, преподавател по екологична геология в Университета в Мелбърн и научен сътрудник в Националния музей по естествена история към Смитсонския институт, отбелязва, че районът на съвременна Виктория някога е бил в рамките на Северния полярен кръг, достигайки 80 градуса южна ширина, и е бил потопен в мрак в продължение на месеци. Въпреки тези екстремни условия на осветление, динозаврите тук са процъфтявали, оставяйки изобилие от доказателства за съществуването си на различни палеонтологични обекти.

Важно е да се отбележи, че количеството слънчева светлина, достигащо до полярните региони, е останало относително стабилно през геоложкото време. Въпреки това, климатът през периода Креда (преди 145–66 милиона години) е бил значително по-мек от днешния, със средни температури с 6–14 градуса по Целзий по-високи от днешните. Раннокредният период (преди 140–110 милиона години) обикновено се счита за един от най-топлите през последните 500 милиона години от историята на Земята, което според Корасидис е изключило съществуването на полярни ледени шапки по това време.

В продължение на десетилетия палеонтолозите изучават скали в южноавстралийския щат Виктория, които съдържат фосили на динозаври. Успоредно с това са анализирали микроскопични спори и поленови зърна, които са останки от растителния свят, обграждал Южния полюс в ранния период на Креда.

В новото проучване Корасидис и нейният съавтор Барбара Вагстаф, експерт по полени и спори в Университета в Мелбърн, са изследвали близо 300 проби от полени и спори, събрани на 48 различни места по крайбрежието на Виктория. Тези екземпляри, чиято възраст варира от 130 до 110 милиона години, са предоставили ценна информация за еволюцията на горите и заливните низини, където някога са живели динозаври. Резултатите от тяхната работа и първата по рода си реконструкция на полярни пейзажи от ранната креда бяха публикувани в списание Alcheringa.

Според проучването, горският покрив е бил доминиран от древни иглолистни дървета, докато подлесът е бил доминиран от разнообразие от папрати, включително люспести дървесни папрати (Cyatheaceae), раздвоени папрати (Gleicheniaceae) и група примитивни папрати (Schizaeaceae). Интересното тук е, че преди около 113 милиона години изследователите са регистрирали значителна поява на цъфтящи растения, което е в съответствие с известното време на тяхното разпространение по планетата.

В статията си за The Conversation Корасидис отбелязва, че появата на цъфтящи растения в пейзажа е довела до постепенното изчезване на много видове подлесни растения. В резултат на това, преди около 100 милиона години, горите на Виктория са били доминирани от иглолистни дървета. В подлеса растат цъфтящи растения и папрати, както и различни мъхове — роголистни, сфагнумови и т.н. Тази промяна в растителността вероятно е оказала значително влияние върху диетата на динозаврите, много от които до края на периода Креда са разширили менютата си, за да включат цъфтящи растения.