Учени пробиха най-дълбоката дупка на Земята, но откритията под повърхността изненадаха целия свят

От векове насам човечеството заглежда нощното небе и изследва океанските дълбини в търсене на знания за света около нас. Въпреки това, докато хората вече са летели в космоса и са проучвали дъното на океана, вътрешността на Земята дълго време оставаше пълна загадка. През 70-те години на миналия век учени от Съветския съюз решиха да пробият дълбоко под повърхността, за да разширят нашите познания за земните скали. Това, което откриха в дълбините, показа, че скалните слоеве се държат по напълно неочакван начин.

През 1970 г. геолози и инженери започнаха амбициозен проект, известен като Колски супердълбок сондаж. Основната цел беше да се достигне границата на Мохоровичич (наричана за краткост граница на Мохо), която разделя земната кора от намиращата се отдолу мантия. Екипът започна пробиването на Колския полуостров в северозападна Русия, разположен в пределите на Северния полярен кръг. Този район е съставен от древни гранити и метаморфни скали на възраст над половин милиард години. Преди започването на сондажа общоприетото мнение беше, че границата на Мохо маркира прехода между гранита и по-плътните скали като базалта, които се образуват при изстиването на лавата.

Повечето знания за вътрешността на нашата планета са получени чрез изучаване на начина, по който сеизмичните вълни се разпространяват под земята. По време на сеизмични изследвания в началото на XX век учените забелязват, че тези вълни ускоряват движението си на определена дълбочина. Тази промяна в скоростта показва промяна в плътността, което тогава се е тълкувало като смяна на самия вид скала. Геолозите обаче искаха да съберат преки доказателства и реални проби, каквито могат да осигурят единствено дълбоките сондажи.

Екипът на Колския сондаж така и не достигна първоначално планираната дълбочина от близо 15 240 метра (15,24 километра), но въпреки това успя да достигне 12 262 метра (12,26 километра) под повърхността. Това остава и до днес най-дълбоката точка, пробивана някога от човека. Откритията, направени по време на сондажа, преобърнаха научните представи за вътрешните процеси на Земята.

На първо място, учените така и не откриха очаквания слой от базалт. Вместо това те намериха единствено гранит и метаморфни скали, образувани от гранит, променен под въздействието на висока температура и налягане. Оказва се, че регистрираната от сеизмографите промяна не е била смяна на вида скала, а просто промяна в поведението на самите скали под огромния натиск и горещина. В най-дълбоката част на сондажа температурата достигна около 177 градуса по Целзий, което бе почти два пъти по-горещо от предварителните изчисления. Освен това бяха намерени и следи от микроскопични фосили на древни планктонни организми на дълбочина между 6 и 7 километра, оцелели въпреки огромното налягане.

На земната повърхност гранитът е изключително твърда скала, която се натрошава при силен удар с чук. На дълбочина от над 12 192 метра обаче екстремната температура и налягане превръщат гранита в материя, която се държи по-скоро като твърда пластмаса – тя се деформира и огъва, вместо да се чупи.

По-горните слоеве също поднесоха големи изненади на изследователите. На дълбочина между 4 877 метра и 7 010 метра екипът откри солена вода, която течеше свободно през микроскопични пукнатини в скалите. Това не беше подземна вода или дъждовна вода, а вода, освободена от самите минерали под въздействието на високата температура и налягането. Учените регистрираха и засилени химични реакции между водата и скалите в тези дълбочинни слоеве, както и отделяне на газове като водород и хелий.

През 1984 г. учените от проекта представиха своите постижения на 27-ия Международен геоложки конгрес в Москва. Само няколко седмици след срещата обаче пробивната техника аварира тежко под земята. Единствената възможност пред екипа беше да изтегли сондата обратно до дълбочина от 7 010 метра и да започне да копае по нов, алтернативен маршрут. Пет години по-късно, през 1989 г., те отново достигнаха предишния си рекорд от над 12 километра. Работата по Колския проект бе окончателно преустановена малко след това, броени месеци след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Въпреки че Колският супердълбок сондаж не постигна крайната си цел да достигне земната мантия, той донесе незаменими научни ценности. Проектът продължава да държи световния рекорд за най-дълбокия сондаж на Земята, а направените открития помогнаха на науката да изгради много по-прецизна и точна представа за това какво наистина се крие под нашите крака.